Битката за квотите на собственост в “Укрнафта” и”Укртранснафта” се превърна в ярка илюстрация за постоянните противоборства между украинските олигарси. Опитите на парламента и правителството да ограничат влиянието на Коломойски във въпросните предприятия доведоха до доста категорични ответни действия на вече бившия днепропетровски губернатор.

Онези, които смятат, че Игор Коломойски сега воюва изключително срещу Петро Порошенко, грешат. Собственикът на “Приватбанк” е в конфликт с всички едновременно – с президента, с конкурентите си в бизнеса, с журналисти, с Путин и със сепаратистите. В продължение на година неговите медийни компании неведнъж атакуваха останалите олигарси – Дмитро Фирташ, Виктор Пинчук, както и бившия началник на администрацията на президента Янукович Сергей Левочкин. Да воюва е естествено състояние за Коломойски. При това той винаги очаква да победи – така е било винаги досега в конфлитите му с бившите президенти Кучма, Юшченко и Янукович. Историята с “Укртранснафта” и “Укрнафта” обаче явно ще се окажат първата му крупна загуба.

Последните емоционални реакции на Коломойски са напълно обясними. Преди година, в една доста трудна ситуация, той се съгласи да оглави областната държавна администрация в Днепропетровск. Тогава съществуваше реална заплаха властта да бъде взета от сепаратистите. Коломойски и неговите хора успяха да предотвратят това. Нещо повече, те започнаха активно да участват във формирането на доброволчески батальони в източната част на страната. Повече от ясно е, че Игор Коломойски е очаквал от президента Порошенко благодарности, а не ограничаване на влиянието му и дори уволнение.

Дали е съществувал някакъв таен пакт за ненападение между Коломойски и Порошенко, не е известно. Знае се обаче, че Коломойски беше получил своята губернаторска длъжност още преди идването на Порошенко на власт. Оглавявайки страната, новият президент не посмя да смени Коломойски – явно поради една проста причина: по времето на войната в Източна Украйна, Коломойски се изявяваше като патриот. Да си изгради този образ му помогна и руската пропаганда, която постоянно демонизираше Коломойски.

Бизнес и влияние

Бизнесът на Игор Коломойски възниква през 1990-те години в Днепропетровск. През последните 25 години той се превърна в един от най-влиятелните украински олигарси. Под негов контрол се намират голямата “Приватбанк”, нефтопреработването, авиопревозите и много други сфери на украинската икономика. Коломойски има влияние и над доброволческите батальони. Той притежава и достатъчно възможности да изнудва властта в Украйна. Доскоро не го правеше, защото притежаваше губернаторската власт. А дали ще използва тези възможности сега, не се знае.

Съвсем друга работа са корпоративните войни. Игор Коломойски е влизал в конфликти с Виктор Пинчук по повод Никополския феросплавен завод, с Ринат Ахметов – по повод “Днепроенерго”, а и с кого ли още не. Самият Игор Валериевич винаги е твърдял, че се бори за справедливост – така, както я разбира той, естествено.

До събитията на Майдана Коломойски обичаше да повтаря, че единствената му амбиция е свързана с бизнеса. Олигархът обаче лъжеше. През последното десетилетие той се опита да формира не само бизнес климата в Украйна, но и нейната политика, и то твърде активно. Той винаги е бил наясно, че без политическа подкрепа крупният бизнес в Украйна просто не може да просъществува. И винаги се е опитвал да държи под контрол държавните структури, от които зависи неговият бизнес. Негови хора и до днес се намират в различни управленчески кабинети, както и във Върховната Рада. А самият той от 2014 година насам беше губернатор на Днепропетровската държавна областна администрация. Сега това вече е минало.

Страна на неограничените възможности

Някои твърдят, че причината за сегашния разрив е била замислената от Коломойски смяна на президента Порошенко. Но защо му е на човек като Коломойски, който беше губернатор, да става и президент на Украйна? Отговорът е твърде банален: за да защитава собствения си бизнес. За Игор Коломойски Украйна беше страната на неограничените възможности - страна, в която човек на държавна служба може да си върти личен бизнес и да воюва със същата тази държава, която би следвало да представлява.

Сергей Руденко е украински журналист, главен редактор на сайта на телеканала "Еспресо TV", автор на книги за украински политици