Освен тревожно обедняващ, използваният от политиците български език с времето става все по-агресивен и вулгарен. Употребата на улична лексика в изявления на първите държавни мъже и жени се превръща във всекидневна практика, която с приближаването на парламентарния вот заплашва да се изроди в недопустим цинизъм. Откровено махленският изказ, практикуван по медиите от редица депутати, министри и партийни величия, вероятно има за цел да сближи тяхната дейност с „езика на избирателите”, сиреч да го направи разбираем, но на практика той принизява политическия дебат в страната до

кръчмарско равнище

което се превръща все по-настойчиво в еталон за обществено поведение. Някъде в първите години на българската демокрация изрази като „турчин с фес”, както един социалист нарече в телевизионен дебат първия български демократично избран президент, или възгласите „крадец” и „мошеник”, които често огласяха парламента, стряскаха българина, тогава все още чужд на подобен публичен език. Постепенно той свикна с митинговите навиквания на лидера на една крайна националистическа групировка към политиците, че те били „стадо грухтящи прасета”, престана да се впечатлява и от естествено пренеслия се в парламента, политическите партии и държавни институции, особено просташки език на популярно телевизионно предаване, превърнало се в

нарицателно за ниска култура

и медийна безотговорност. С избори на хоризонта и в атмосфера на постоянно ескалиращи скандали в държавата, словесните престрелки между хора от властта станаха особено отблъскващи. След като българският министър-председател Станишев поздрави представители на опозицията с думите „Здравейте, циркаджии!”, столичният кмет Бойко Борисов, който е и вероятен следващ премиер, отговори, че не е сигурно как би реагирал, ако на диспут се обърнат към него по този начин и допълни, че в родния му квартал Банкя се отговаряло „доста невъзпитано” при подобно предизвикателство. Депутатката от БСП Дончева, оказала се в дъното на скандала с ДАНС, в типично домакинско-кулинарен стил сравни разработките на българското ФБР с „яхния” и отново сведе всичко случващо се в държавата до хапването и пийването.

Така постепенно политическото говорене в България придобива чертите на безвкусна клоунада под шапитото на неуморния национален цирк. Клоунада, която вещае тъжни сценки в предстоящата предизборна кампания.