Напоследък американските говорители заликуваха, че задържането на Саддам Хюсеин все пак е поуспокоило положението в Ирак и е довело до намаляване на насилията. Наивна и грешнапреценка, както доказаха атентатите в кюрдски Северен Ирак внеделя. Впрочем тази не е единствената грешна преценка: всепо-ясно проличава, че САЩ срещат сериозни проблеми с определянето и оценката на процесите и проблемите в Ирак. Отдавна вече се разчу, че е значително по-лесно да се завоюваИрак, отколкото да се владее след окупирането му и да се отведе към често цитираното от президента Буш "по-добро бъдеще". Постепенно това започват да проумяват и американците, които, разбира се, все още вярват, че могат да продължават да сепридържат към разработения си вече план за следващите месеци. До края на юни в рамките на различни народни събрания дасе сформира преходно правителство, което както да разработинова конституция, така и да проведе избори. Този план засега създава само проблеми. В това число евентуално дори и с атентатите от неделя: особено шиитите около Аятолах Систани от седмици насам издигат решителни искания и самото преходно правителство да бъде свободно избрано, а не назначено като сегашния "правителствен съвет." Вашингтон изслуша този урок по демокрация и си послужи с аргумента, че затолкова кратко време не можели да бъдат организирани свободни избори. Аргументът може и да е верен, и да среща съгласието на експертите от ООН, подготвящи се понастоящем да проучват предпоставките за свободни избори в Ирак. от кръга на тези експерти се дочуват скептични мнения: в страни, където никога не е имало демократични структури, свободниизбори не можели да се проведат от днес за утре. Също така не и в рамките на 4-5 месеца. Следователно е вероятно ООН дапрепоръча датата на изборите да се отложи или пък да се намери друго някакво разрешение. Което донякъде отговаря на позициите на Вашингтон. Дали Обединените нации обаче след това ще поемат тази задача за организацията и контрола на тези избори, е съвсем друга история. Световната организация вече беше мишена на тежка терористична атака, след която изтегли персонала си от Ирак. Само ако бъде гарантирана достатъчна сигурност, Кофи Анан би могъл без угризения на съвестта да изпрати хората си обратно на бреговете на Тигър и Ефрат Докато обаче американците не сав състояние да осигурят своята собствена и на съюзниците си сигурност, подобно начинание би било твърде рисковано за ООН. Още повече, че световната организация не иска да се поставя твърде очебийно в зависимост от САЩ. От малка полза е в случая, че извършители, в това число и на атентатите в неделя, все по-често се явяват радикални групировкикато Ансар ел Ислям, за които се твърди, че са във връзка с ЕлКайда. В ирак все още продължават да действат различни групировки, преследващи разнопосочни цели. Едни воюват само с окупаторите, други - срещу "колаборационистите", трети пък уреждат стари сметки или се опитватт да сплашат политически съперници. Че тези процеси не бяха предвидени или пък дълго не бяха разбирани от Вашингтон, е вероятно е един от най-големитедефицити на американската политика в Ирак.