Дейността на Хамарберг беше изключително активна: той посети затвори в Азербайджан, румански домове за изоставени деца, психиатрични клиники в Армения и германски килии за нелегални мигранти, подлежащи на репатриране. Почти две години след като пое поста на комисар по човешките права на Съвета на Европа Томас Хамарберг представи своята първамеждинна равносметка. Вярно, той не е посетил още всичките 47 държави-членки, но онова, което е видял дотук, очевидно е достатъчно красноречиво. Шведът казва:

“Аз съм фрустриран и нетърпелив. Щом посетим някоя страна, почти винаги се срещаме с най-важните правителствени представители. Проблемът обаче е в това, че правителствата винаги са твърде самодоволни. Те вярват, че човешките права се нарушават единсвено и само в останалите страни, но не и в тяхната собствена. Затова и в много от държавите, отделът за човешките права е на подчинение на Външното министерство.”

Западните държави – според Хамарберг – например често си позволяват да отправят критики по отношение на спазването на човешките права в източните държави-членки на Съвета на Европа като Русия и Турция. По този повод експертът обръща внимание на това, че и западноевропейските страни от време на време изпадат в конфликт с човешките права:

“В почти цяла Европа днес става дума за това, борбата срещу тероризма да се води в рамките на правовата държава и зачитането на човешките права. Освен това ние би трябвало да се отнасяме по- хуманно и към имигрантите, които често пъти страдат поради разпоредбите на прекалено строги закони. Става дума и за това, да се борим срещу ксенофобията, която е насочена главно срещу чужденци и малцинства като ромите.”

64 годишният швед е ветеран в борбата за човешки права. Преди е бил генерален секретар на Амнести Интернешънъл, но там не е бил принуден да се съобразява с политците, докато днес – като комисар на Съвета на Европа, бързо осъзнава, колко тесни са границите на неговия хуманитарен ангажимент. Затова Хамарберг отправя призив, да бъдат отпуснати повече пари и повече места за сътрудници. В момента той разполага с един и половина милиона евро бюджет на година и 13 сътрудници – с тяхна помощ той трябва да анализира ситуацията в 47 страни. Както казва Хамарберг, понякога не го напуска мисълта, че европейските правителства всъщност далеч не са толкова заинтересовани да го оставят да работи, така както би трябвало.