Жан-Клод Юнкер е представител на старата европейска политическа школа. Той е в политиката от години, познава отлично играчите на политическата сцена в Брюксел, работи неуморно за интеграцията на Европа. Същевременно е човек на баланса и компромисите, християндемократ, който е в състояние да намери общ език и с опонентите си от лагера на социалдемократите и либералите. Накратко - Жан-Клод Юнкер е рожба на брюкселската система. Заради това много европейски правителства го смятат за особено подходящ за поста, а други - за изключително неподходящ, поради същите причини.

Много хора останаха изненадани от състава и структурата на новата Европейска комисия. Някои избраници на Юнкер предизвикаха истинско недоумение - като французина Пиер Московиси, който в предишното си качество на министър на финансите се съпротивяваше енергично срещу критериите за стабилност в ЕС и който сега ще отговаря за икономиката и общата европейска валута, или британеца Джонатан Хил - човек на лондонското сити, който като комисар ще отговаря за контрола на европейските финансови пазари. Тези назначения, които за мнозина са възможно най-лошият избор, могат обаче да се окажат гениален ход от страна на Юнкер - защото сега всеки ще гледа в тях и дори и при най-малкото съмнение за нечестна игра ще вдигне шум до небето. Например ако някой комисар даде основание да се смята, че действа като Троянски кон в полза на своята държава.

Едно добро предзнаменование

В новата структура на комисията се вижда и заявка за това, че тя ще може да осъществява баланс на силите. Защото в нея има цели седем вицепрезиденти с широко дефинирани ресори, които ще координират работата на отделните еврокомисари. И ако някой от комисарите отиде твърде далеч, отговарящият за него вицепрезидент ще може да му "дръпне юздите". Възможно е обаче да се случи и друго - заради припокриването на множество дейности и правомощия и заради сложната ѝ йерархия, комисията да се окаже едно хаотично кълбо от компетенции.

Много скоро предстои да разберем в каква посока ще поеме "Комисията Юнкер" - дали ще заработи по-ефективно или ще се случи точно обратното. При всички случаи обаче нейният шеф отлично разбира, че той и комисарите му не могат да си позволят необезпокоявано бюрократично съществуване. Включително защото в новия Европейски парламент влязоха и мнозина, които искат да спрат европейската интеграция и дори да я върнат назад, ако може. Европейските граждани се отвръщат от идеята за Европа, все по-често я свързат с брюкселската бюрокрация и болезнените икономически и социални мерки и все по-рядко с шансовете, които открива.

Старият председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо имаше готов отговор на всички проблеми - все откликваше с призиви за "повече Европа". Неговият наследник вече определи новата комисия като "комисия на последния шанс". А това е добро предзнаменование.

Старите разделителни линии

Юнкер изглежда решен да използва шанса и да направи Европа по-атрактивна за европейските граждани. Например чрез инвестиционната програма за 300 милиарда евро, подробностите около която ще бъдат обявени още преди Коледа. Франция и Италия обаче изглежда имат неутолима жажда за харчене на пари - и най-вече от общата европейска каса. В същото време Париж и Рим не бързат с реформите - гледат максимално да ги отложат. Новата Европейска комисия пък демонстрира повече разбиране спрямо тях, за да започнат и те да изпълняват критериите за стабилност.

На другия полюс са страните от т.нар. северна дъга, включително Германия, които гледат много недоверчиво към този вид поведение от страна на комисията. А това поражда опасенията, че по отношение на финансирането на инвестиционната програма могат да се проявят отново старите разделителни линии в Европа: северни срещу южни страни, солидни срещу слаби икономики.

Електрическите крушки не са всичко

Да не говорим за опасността Великобритания да излезе от Европейския съюз, което би било еднакво катастрофално и за двата лагера, и което изглежда все по-вероятно. Дори само този въпрос изисква огромни усилия. Затова трябва да се признае, че Юнкер и неговите комисари изобщо не са за завиждане - те ще трябва да мислят как да изведат Европа от кризата, как да опазят Общността от сътресения и дори от разпад, и как да засилят ролята на Европа в света.

Голямата разлика този път се състои в това, че днес обединена Европа вече не се възприема като нещо естествено - нито от европейските граждани, нито дори от европейските правителства. Барозо настояваше за "повече Европа", но нейните граждани виждаха в това само повече рестрикции - като забраната на старата класическа електрическа крушка, например. Комисията на Жан-Клод Юнкер ще трябва да покаже и другите лица на Европа.