Акцентът на тази конференция беше върху образователната дейност, която тези институти, занимаващи се с комунистическите тайни служби, могат и би трябвало да развиват. Основание за това е декларацията на вече бившия Европейски парламент, приета през април тази година. В нея се призовава към по-голяма образователна дейност на тези институти сред младите хора в съответните страни.

Важно е да се погледне назад

Ето защо, според председателя на българската комисия за досиетата Евтим Костадинов, европейската мрежа, в която влизат институти за архивите на комунистическите тайни служби от седем източноевропейски страни, трябва да обсъди някои основни теми в новия Европейски парламент - като например: "... за информираността на младото поколение за дейността на бившите комунистически служби. В тази насока трябва да бъдат контактите ни с новия Европейски парламент."

Що се отнася конкретно до българската комисия за досиетата, един-единствен член от закона й дава правомощия в това отношение. Според него комисията прави изследвания, публикува документи, както и организира изложби с информационен характер. Точно тази част от дейността на комисията обаче отива на заден план заради прекомерната й ангажираност с основната задача - събирането на архива и разкриването на бивши агенти.

Екатерина Бончева дава все пак двете годишни конференции на комисията като добър пример за образователна дейност. Първата конференция, според нея, е успяла да опровергае тезата за това, че разсекретяването на архивите на комунистическите тайни служби застрашава държавната сигурност. Втората конференция, провела се тази година, представила механизмите, с които комунистическите тайни служби са се намесвали в живота на обикновените хора. Сега в комисията се подготвя сборник с документи за отношенията меду ДС и КГБ. Според Екатерина Бончева обаче:

"Като цяло мога да кажа, че познанието за характера на комунистическия режим у младото поколение в България е едно празно пространство - това не се знае, за него не се говори. Не можеш да вървиш напред без да знаеш какво се е случило, без да знаеш историята на родителите си."

Слаб интерес към комунистическото минало

Според Екатерина Бончева една от причините за това е отсъствието на политическа воля у всички правителства след промените да постави този въпрос за дебат. Вследствие на това в България е много нисък процентът на онези млади хора, които се интересуват от архивите на комунистическата Държавна сигурност:

"Аз обаче имам някаква надежда, че расте доверието към комисията ни. В сравнение с миналата година то е нараснало с пет процента. А това, което много ме обнадеждава, е, че 65% от анкетираните от НЦИОМ отговарят, че хора, свързани с бившите служби, нямат място в публичния живот и във властта", казва Екатерина Бончева, член на българската комисия за разсекретяване на досиетата.