"Идва някой и казва: "Аз минавам оттук. Чул съм еди-какво си. Тези хора са готови. Дават едни сериозни проценти. Защо не го направите?". Думите са на министъра на отбраната Николай Ненчев пред в. „Сега“. А поводът - отказът му да подпише договор за поддръжка на старите съветски изтребители Миг-29 на стойност 80 млн. лв.

Това е само поредният детайл около министър Ненчев, който изненадващо за мнозина се оказа най-атакуваният член на българското правителство. Поне най-упорито атакуваният. Юристът Ненчев, който допреди да заеме министерския пост беше неизвестен за публиката, не е от най-говорещите министри. Но твърдата му проатлантическа позиция му донесе гласовити противници, които не спират да искат оставката му буквално от първия ден на кабинета.

Хибридна атака

Натискът върху Николай Ненчев е разнообразен. От открити политически изявления с искане на оставката му до анонимни слухове, подхранвани от отделни политици и тиражирани по форуми и медии от типа „обичайни заподозрени“. В последните седмици буквално няма ден, в който някъде да не се появи текст с неназовани източници, които били твърдо убедени, че Ненчев си отивал. Най-прясната „новина“ е за предстоящи скандални разкрития за неговото минало. Разговорливи депутати от АБВ и „Атака“ разказват на журналисти, без да искат да бъдат цитирани, как лидерът на РЗС Яне Янев щял „да извади нещо“.

"Нещото“ все още не е извадено, но само покачва напрежението около министъра, чиято оставка вече неколкократно бе поискана от двете неприкрито проруски партии в българския парламент - АБВ и „Атака“. Посоченият за притежател на все още неогласения компромат не може да бъде заподозрян в принципност или пък в неохота за изпълняване на подобни задачи. Един малък детайл прави уравнението още по-трудно за решаване: въпросният Яне Янев в момента е съветник на премиера Бойко Борисов и няма логика, по която той би направил нещо без санкцията на прекия си началник.

Преди това Ненчев бе принуден да обяснява, че няма мобилизация на българската армия, след като хор от сайтове и вестници „гръмнаха“ с новината за подготовка на „война срещу Русия“. Отново на него се падна честта да опровергава съобщенията за „американски танкове“, които пътували из България, и да разяснява, че става дума за планирани търговски сделки или учения. А за най-голям грях на Ненчев се тиражира отсъствието му на церемонията по случай годишнина от създаването на Военната академия "Г. С. Раковски". Министърът не е бил някъде другаде, а на полигона в Ново село за съвместно българо-американско учение.

Защо точно Ненчев?

Отговорът на този въпрос е от три части: защото той отказва да подпише 80-милионния договор за Миг-29; защото поддържа твърда проатлантическа позиция на Министерството на отбраната; и защото уволни началника на Военното разузнаване, след като Веселин Иванов отказваше да изпълни т.нар. Закон за досиетата и да предаде архивите на отговарящата по закона комисия.

Прокремълските кръгове в България, за които продължаващата интеграция на страната в НАТО и скъсването с миналото определено са проблем, трудно могат да простят всичко това. Точно тази разделителна линия обяснява достатъчно ясно къде минава границата между подкрепата и неподкрепата за министър Ненчев.

Оставката на военния министър бе поискана от партията на бившия президент Георги Първанов и от „Атака“ на Волен Сидеров. Подкрепата идва от Реформаторския блок и неговата съставна партия - БЗНС. Националното съвещание на ДСБ - партията, която определя посоката на Реформаторския блок - оцени „изключително високо“ работата на министрите на външните работи и на отбраната - Даниел Митов и Николай Ненчев. Всички останали министри получиха по-ниски оценки. А малката партия на самия министър - БЗНС, беше още по-директна:

„На фронта на идеологическата информационна война най-силната атака на Москва е насочена към военното министерство. В прословутите военни разходи на Русия е предвидена една специална част за информационна диверсия“, се казва в декларация на партията в подкрепа на военния министър.

Николай Ненчев ще продължи да бъде български министър на отбраната. Подобна атака трудно може да разклати поста на военен министър в държава от НАТО. Но показва много ясно разделителните линии, които определят българския обществен дебат. Има само едно неизвестно - дали премиерът Борисов ще позволи на своя служител Яне Янев да продължи компроматната атака срещу министъра на отбраната.