Новото американско правителство на Барак Обама оценява тези брутални методи на разпит като изтезание. Обама вече подсигури защита на сътрудниците на ЦРУ срещу евентуално наказателно преследване. Открит остава въпросът дали от политически отговорните лица в правителството на Буш ще може да се търси наказателна отговорност.

Какво е изтезание и какво не?

Бившата външна министърка и съветничка на Буш по въпросите на националната сигурност във всеки случай беше заявила следното: "Не, САЩ никога не са разпореждали изтезания и никога не са очаквали от своите сътрудници да прилагат методи на изтезание."

Очевидно симулираното давене на заподозряни в терористична дейност лица не е попадало в графата "изтезания" за бившото правителство и за самата Кондолийза Райс. Защото през 2002 година тя лично е дала разрешение за някои оспорвани методи на разпити на ЦРУ, сред които е било и така нареченото симулиране на давене - както съобщиха Вашингтон Поуст и реномираното радиопредаване "Демокраси нау" - "Демокрация сега".

Според материалите, които са на разположение на Комисията на Сената, разследваща работата на тайните служби, през май 2002 година Райс, а малко по-късно и тогавашният министър на правосъдието Джон Ашкрофт са били детайлно уведомени за така наречените "разширени методи за разпит" на ЦРУ. Освен на тях, методът е бил известен и на вицепрезидента Дик Чейни, който изрично е окуражил сътрудниците на ЦРУ да разпитват предполагамеи терористи на Ал Кайда с метода на "симулирано давене".

Аргументите против остават нечути

Само единични представители на правителството на Буш са посмели да изразят несъгласие с този метод. Сред тях е бил адвокатът и съветник на Кондолийза Райс Филип Зелико: "Има принцип, който постановява, че не бива хората да се подлагат на жестоко и нечовешко отношение."

В своето становище, изпратено до Кондолийза Райс, Зелико пише, че този нехуманен метод е несъвместим с американското право, дори и да става дума за борбата срещу тероризма. Пак там той казва, че прилагането на методи на разпит, доближаващи се до изтезания, като например закачането на задържания да виси, завързан на ръцете си, или постоянното лишаване на сън, в комбинация със симулираното давене, са абсолютно неприемливи.

По онова време обаче никой не желае да чуе подобни аргументи, казва самият Зелико: "ЦРУ не беше съгласно. Те казаха, че са по-наясно с нещата, защото те прилагали програмата и виждали как тя функционира." С други думи, всеки, който се е възмущавал от методи на разпит, е бил стигматизиран като абсолютен наивник, непознаващ правилата на играта.