"Изкуствоведката Мартина Балева изследва, как събитията се превръщат в картини и как картините конструират история. С това тя пък се превърна в държавен враг на България" четем в подзаглавието на статията. В нея се представя подробно проекта за изложба и научна конференция по темата "Батак като място на паметта", както и прерастването му в медиен и обществен скандал в България.

Инструментализирането на темата в политиката и медиите

"Защо работата на една изкуствоведка кара страната да изпада в паника? Обикновено научните изследвания, свързани с изобразителното изкуство, рядко предизвикват буреносни реакции, пише списание „Арт” и цитира Балева с думите: "Заради лошото състояние на турското малцинство темата за Батак е била винаги взривоопасна. След края на комунизма страната търси отново идентичност. Какво по-лесно би имало от това, да се съживи един стар и изпробван от векове образ на врага?"

В статията четем:

И наистина директорът на националния исторически музей в София Божидар Димитров отива твърде далеч, обвинявайки Балева в това, че научната й работа е била платена от Турция, тъй като тази държава искала да се покаже с чисти ръце, за да влезе в ЕС.

"И изведнъж аз самата бях инструментализирана като предателка", казва Балева.

Никой друг обаче не използва Балева така подло и ефикасно както дяснорадикалната партия Атака, отбелязва списание "Арт". То щрихира предизборната кампания на Атака за евродепутати, в която случая с научната конференция за Батак се представя като заплаха за нацията, а спрямо изкуствоведката се сипят заплахи като: "Балева на дръвника".

За какво говори този случай?

В заключение списание "Арт" пише: „Случаят Балева или по-точно казано случаят Батак е комплексен. Той показва, колко труден е процесът на критично осмисляне в посттоталитарните общества, колко дълбока може да се окаже кризата с идентичността и какво изкушение е да се прибягва до някогашните образи на врага. И още: как кампанията в булевардните издания може много бързо да превърне един човек в проекция на всичко това. Защото макар и много от каналите на бившите диктатури да изглеждат запушени, медиите функционират безотказно. И колкото и гротесково да изглежда това само потвърждава тезата на Мартина Балева: „С нарастващото значение на образите, професията на изкуствоведа става все повече обществено значима. Всяко събитие в света идва до нас под формата на образи. Фотографът избира ракурса, а редакторът -думите. Тези картини не илюстрират, а конструират историята ни, така като навремето картината на Пьотровски за баташкото клане: най-добрият пример за това, как образите създават трайно действителност", казва Балева пред списание "Арт".