Беше ли косовската война нелегална, но в същото време легитимна? Легитимни ли са решенията на Съвета за сигурност на ООН, въпреки че постоянните членове Русия и Китай са всичко друго, но не и демократични правови държави? Когато стане дума за легитимност, тогава значи нещо не е наред в действащото право. Какво прави изобщо това понятие в науката и практиката на правото?

На състоялата се в Хайделберг международна конференция на съдии и учени-прависти, политологът Робърт Киоейн от Принстън изтъкна, че проблемът за легитимността навлезе истински в общественото съзнание едва след края на Студената война – в хода на различните военни интервенции, но също така и във връзка с рязко порасналата власт на международни институции като Световната банка или Световния валутен фонд. По мнението на Киоейн, което намира отражение и в политиката на американското правителство, одобрението от страна на демократичните правови държави е предпоставка за легитимността на институциите.

Само че какво общо имат помежду си демокрацията и международното право? Вярно е, че се забелязва най-обща тенденция към демокрация в света, но никой не може да каже, че повечето страни се придържат към демократични принципи. Затова беше съвсем прав израелският учен Йорам Динщайн, поставяйки под въпрос връзката между демокрацията и международното право.

В Хартата на ООН се заявява пределно ясно, че от нея не могат да бъдат извлечени права, позволяващи намесата в работи, “които по същество спадат към вътрешната отговорност на една държава”. Същевременно обаче е съвсем закономерно да се запита дали тази резерва с течение на времето не е изгубила голяма част от значението си. Съществуват много примери за актуалността на въпроса за легитимността. Най-пресният може би засяга изживялата времето си Комисия за човешките права на ООН, която бе разпусната и заменена с новия Съвет за човешките права. Това показва, че и едно тяло, което е било създадено по редовен ред и против чиято дейност формално не може да се възрази нищо, може да изпадне под легитимационен натиск.

Не само в международното право, но и в ЕС се повдига въпросът за легитимността. Докато международното право се състоеше предимно от договорно установени връзки между държавите и докато международните организации бяха слаби, този въпрос почти не възникваше. Но днес нещата се промениха, за което съществен принос има и процесът на глобализация: екологическите проблеми не могат повече да се уреждат на двустранна основа, редица многонационални организации и концерни са по-могъщи от някои държави и се намесват в правата на граждани, без последните да искат това. Философът Юрген Хабермас подчерта на конференцията в Хайделберг, че когато гражданите биват засегнати от неясни норми например на Световната търговска организация, то това не може да бъде легитимно.

Всяка институция трябва първо да си извоюва легитимност в смисъл на одобрение и авторитет: това се отнася както за американския Върховен съд, така и за Европейския съд за човешките права. През първото десетилетие от съществуването на съда в Страсбург, в него не бе заведено почти никакво дело, докато днес страсбургските съдии не могат да вдигнат глава от работа: 60 хиляди дела на година! Това обаче се отразява не само на качеството на работата, но отново повдига и въпроса за легитимността на съда.