Според представителите на държавата новият закон за конфискацията ще намери най-сетне обяснение за "необяснимото богатство" и ще лиши престъпността от печалби. От неправителствения сектор обаче репликират, че този закон няма да уплаши олигархията - най-много той да доведе до ново изтичане на активи в чужбина.

Съдът като декоративен придатък

Словесният пинг-понг "за и против" продължи и в деня на второто четене на новия български законопроект. Независими експерти определят като "правен оксиморон" предлагания вариант за гражданска конфискация на незаконните доходи, тъй като той, според тях, ще доведе до "аутсорсване" (т.е. изнасяне) на конфискацията към гражданските съдилища и ще създаде усещането, че полицията, прокуратурата и наказателният съд ще имат декоративна роля.

Казано с други думи, препъването в зле заровени "трупове на банкрутиралото българско правосъдие" ще продължи, смята адвокат Валентин Брайков. А примерите за това са не един и два. Експертите припомнят, че заради нарушени права при прилагането на действащия от 2005 година български закон за отнемане на криминални "спестявания" са заведени няколко дела срещу България пред Европейския съд за правата на човека.

За периода 2006-2009 г., според изчисления на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, държавната Комисия за конфискация е наложила обезпечения за 408 млн. лв., но е завела само 181 дела на обща стойност 132 млн. лв. - това е едва една трета от стойността на обезщетенията. В полза на Комисията в крайна сметка са решени 4 дела за отнемане на имущество на стойност 953 хил. лв. Тоест отнетото имущество е едва 0.2% от стойността на наложените обезщетения.

Нищожни резултати

Новият законопроект на ГЕРБ няма да превърне тези епизоди в изключение, е следващият аргумент на независимите експерти срещу нормативния текст. "Ако под нов закон се разбира разширяване на правомощията за конфискация, едва ли нещо ще се промени", казва адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии.

Липсата на ефективност в борбата срещу корупцията и организираната престъпност е резултат от липсата на ефективност в разследването и събирането на доказателства, допълва Иванка Иванова, директор на Правната програма на "Отворено общество". Според Иванова липсата на добри резултати при конфискацията на "необяснимото богатство" е резултат както на липсата на желание да се разследват високите етажи на властта, така и на лош синхрон между компетентните институции.

Накратко казано, идеята за разширяване на правомощията за конфискация не дава гаранции, че законът няма да отваря вратичка за злоупотреби и преследване предимно на дребни риби. А това вече доближава българския вариант на гражданската конфискация до нещо от сорта на "дървеното желязо" - уж се преследват едрата престъпност и корупцията, но не съвсем.

В мрежата попадат само дребни риби

Както е в случая с едно гражданско дело от 2010, което държавната комисия води в продължение на три години срещу лице от Генерал Тошево. Престъплението е притежание на ловна пушка, а искът на комисията е за отнемане на имущество на стойност 1 млн. 300 хил. лв. Законът за отнемане на печалби от хазарт, наркотърговия, трафик и корупция работи дефектно, обобщават експерти. Той преследва дребни риби и няма никакви превантивни функции срещу рефинансирането на едрия криминален бизнес.

И защо все пак допълнителният превантивен механизъм, наречен гражданска конфискация, функционира в Европа, а в България не? Йонко Грозев уточнява, че европейските държави, в които има гражданска конфискация, не са чак толкова много. В северните европейски страни например тя не се прилага. Там има ред и законност, но не защото държавните институции имат огромни правомощия, а защото работят за обществото, а не за нечии лични интереси. А дали и българските институции могат да заработят в интерес на обществото? "Ето това е големият проблем, но той няма как да се реши с помощта на специални правомощия на държавата", обобщава Грозев.

Автор: А. Ненкова; Редактор: Б. Узунова