В Украйна бе въведено военно положение. Тази реакция на случилото се в Керченския проток буди подозрения. Защото колкото и сериозно да е положението в момента, трябва да си припомним следното: че през продължаващата вече почти пет години руска агресия Украйна се е намирала и в далеч по-опасни ситуации, които е преодоляла без да предприема такава сериозна стъпка. Президентът Порошенко първоначално обяви военно положение, предвиждащо сериозни ограничения върху гражданските права, медийната свобода и свободата на събиранията. Но след като към него бяха отправени остри критики, той обяви втори, смекчен вариант на мярката, изключваща всички тези ограничения. И все пак съмненията си остават: през март следващата година в Украйна ще се проведат президентски избори, на които Порошенко почти няма никакъв шанс за преизбиране. Това стечение на обстоятелствата е подарък за пропагандата на Москва, която вече доволно потрива ръце. 

Същественият въпрос е друг

Всичко това обаче не бива да отклонява вниманието ни от съществения въпрос. От месеци насам Кремъл създава напрежение в Азовско море - с тормоза над украинските търговски кораби, който вече се е превърнал в правило, и с все по-откритото налагане на военен контрол в морските води. Така Москва затяга мъртвата си хватка - и икономически, и военно - над района в Югоизточна Украйна, който е в близост до фронтовата линия. А това може да означава подготовка за ново дестабилизиране на региона - било то чрез подклаждането на социално недоволство или чрез нови военни действия по суша.

Колкото и да е смислено предложението на Германия да посредничи в конфликта с цел да се избегне нова ескалация, Берлин не бива да спира дотук. Събитията в Азовско море ясно показват, че Путин съвсем не е приключил войната си срещу Украйна. Затова сега е спешно необходимо да бъде спряно изпълнението на проекта "Северен поток-2" през Балтийско море. Русия все още изнася газ за Европа през украинска територия. И докато това е така, Кремъл просто не може да си позволи да подпалва големи пожари в Украйна. Но в момента, в който "Северен поток-2" бъде завършен и пуснат в експлоатация, това ограничение ще отпадне.

Сега вътрешнополитически режимът на Владимир Путин е заел дефанзивна позиция - подобно на момента преди анексирането на Крим, което навремето изстреля неговата популярност до небесата. Възможно е сега в Азовско море Кремъл да започва един конфликт, който да доведе до повторение на този ефект.