С офанзивата си срещу Южна Осетия преди една година, грузинският президент Михаил Саакашвили се провали не само във военно отношение. Оттогава и политическата подкрепа на правителството му намалява. Опозицията в страната набра скорост след сблъсъка с Русия и ситуацията около Южна Осетия и Абхазия. Саакашвили успява все още да се задържи на власт, но с големи усилия и подозрителни методи.

Саакашвили - непридвидим политик

Във външнополитически план нещата не стоят по-добре. В Европа го смятат за непредвидим политик. Новото американско правителство подкрепя Грузия по пътя й към Запада, но вицепрезидентът Байдън предупреди наскоро при посещението си в страната да не се правят опити за повторно военно решение на конфликтите със сепаратистките райони. И въпреки че евентуалното членство на Грузия в НАТО не е изключено, това едва ли ще се случи скоро.

Година след петдневната война обаче и Дмитрий Медведев не може да се смята за победител. А военните действия не доведоха до падането на Саакашвили, което именно беше целта на Москва. От друга страна Русия заплати висока цена: нарастналото недоверие на европейците. Едностранното признаване на независимостта на Южна Осетия и Абхазия от Кремъл ще им създава и в бъдеще проблеми.

Защото тази стъпка показа степента на международна изолация, в която се намира Русия. А самото признаване на сепаратистките грузински провинции беше безсмислен и напълно ненужен ход. Москва не спечели нищо конкретно от това, по-скоро загуби политическо поле за действие в бъдеще. Защото ако Кремъл оттегли решението си, това би довело до загуба на респект и достойнство в очите на останалия свят.

Европейската дилема

В крайна сметка руско-грузинската война постави и европейците в трудно положение. Колкото и да са много онези, които още не са проумели това, ясно е, че Южна Осетия е най-трудното изпитание за една обща европейска външна и отбранителна политика. Защото в този конфликт се обединява по един микроскопичен начин всичко онова, което стои като проблем пред Европа по отношение на външната политика и отбраната: първо отношението към Русия, второ това към САЩ и значението на НАТО, и трето ролята на Брюксел като самостоятелен играч извън ЕС.