Копнеж от разстояние: любовните писма на прочути личности
Сузане Кордс
2 април 2020
Социалната дистанция заради коронавируса е най-тежка за онези, които се обичат, но са по принуда разделени. А как е било през вековете? Какви любовни писма са писали Бетовен, Гьоте, Оскар Уайлд?
Реклама
"О Боже - ти си тъй близо, но и тъй далеч! Какъв копнеж по тебе само", пише Бетовен през 1812 година до своята "безсмъртна любима", чиято идентичност и до днес си остава загадка. И още: "Що за живот е това без теб! Реших да скитам надалеч, докато не падна пак в обятията твои."
Когато сме влюбени, искаме да сме до любимия човек. В това нищо не се е променило и до днес. И все пак в ерата на дигиталните медии романтиката е дефицитна стока - ако днес понякога се задоволяваме и с един емотикон, преди столетия хората са си пишели дълги страстни писма.
"Посещения на душата"
„Посещения на душата" - така наричали любовните писма във времето на техния най-голям разцвет през 18 и 19 век. Знае се, че Бетовен, който е бил много влюбчив, е изпращал любовни писма не само на една дама. Йохан Волфганг фон Гьоте също се е влюбвал повече от веднъж в живота си. Само на придворната дама Шарлоте фон Щайн, която е била 7 години по-възрастна от него, Гьоте е написал повече от 1700 писма и любовни бележки. Двамата са живеели във Ваймар и често си разменяли по две или три писма на ден. Но понеже Шарлоте е била омъжена, през всичките години на тяхната връзка мечтанията на Гьоте са имали чисто платоничен характер.
След завръщането си от Италия през 1788 година Гьоте започва нова връзка - с Кристиане Вулпиус. Винаги, когато бил на път, той изпращал писма на своето „домашно съкровище". „Единственото ми желание е да можеше сега да си до мен", пише той на Кристиане.
Съхранени са и някои от писмата на френския философ Волтер, който е бил влюбен в своята племенница Мари-Луиз Дени. През 1745 година от двореца във Версай той ѝ написал следните редове: „ Аз… съм крайно нещастен, че не мога да живея заедно с Вас в мир и спокойствие - нейде далеч от Кралете и целия двор. Що за съдба е това да копнеем един за друг, без да можем да се виждаме дори."
И още известни личности и техните писма
Особено трогателно е писмото на Оскар Уайлд, писано от затвора през 1895 година до неговия любовник лорд Дъглас. Във викторианска Англия хомосексуалността е била смятана за тежко престъпление: „Не тъгувай, а бъди щастлив, защото сърцето на мъжа, който сега плаче в ада, но носи в себе си рая, е изпълнено с безсмъртна любов".
Една от най-известните любовни двойки на 20 век са Уини и Нелсън Мандела. През 1969 година борецът срещу Апартейда в ЮАР пише от затвора на своята любима следните редове: „Мое съкровище, едно от безценните ми притежания тук е първото ти писмо от 20 декември 1962 г. - малко след като бях осъден за първи път. През изминалите шест и половина години го четях отново и отново. Чувствата, които изразяваш в него, са също толкова прекрасни и свежи, колкото в деня, когато получих това писмо."
******
Разгледайте и тази галерия със снимки на ДВ:
Вилите на Гьоте, Брехт, Кандински
Къде са прекарвали летните месеци известни германски интелектуалци като Гьоте, Томас Ман и Бертолт Брехт? Тук показваме вилите на деветима прочути писатели, художници и философи:
Снимка: picture-alliance/dpa
Идилия край морето: вилата на Томас Ман
Томас Ман бил влюбен в крайбрежието на Балтийско море. Много искал да си построи там лятна къща, но парите все не стигали. Когато през 1929 става носител на Нобеловата награда за литература, въпросът с финансирането на вилата се решил от само себе си. Томас Ман си построил къщичка в литовското селище Нида. През 1933 година писателят напуска нацистка Германия. И никога повече не се завръща в Нида.
Снимка: picture-alliance/dpa
На остров Хидензее: вилата на Герхард Хауптман
Известният писател и драматург Герхард Хауптман също прекарвал летните месеци край Балтийско море - на остров Хидензее, западно от остров Рюген. Там той се отдавал на отдих и след идването на нацистите на власт. По онова време остров Хидензее привличал редица художници и интелектуалци, а Хауптман толкова го харесвал, че пожелал да бъде погребан там.
Снимка: picture-alliance/dpa
В планината: вилата на Мартин Хайдегер
Философът Мартин Хайдегер харесвал планините - по всяко време на годината. Той имал къща в Тотнауберг в южната част на Шварцвалд, където обичал да се усамотява. Именно там завършил своя фундаментален труд "Битие и време". И до днес на това място се провеждат походи по стъпките на известния философ.
Снимка: picture-alliance/Rolf Haid
Край Берлин: вилата на Макс Либерман
Художникът Макс Либерман бил истински влюбен в Берлин. През цялата година живеел недалеч от Бранденбургската врата, а и лятото прекарвал съвсем наблизо - в къща край езерото Ванзее. След смъртта на Либерман през 1935 година националсоциалистите конфискували вилата. Днес тя е музей, посещаван от хиляди туристи.
Снимка: picture-alliance/dpa
Далеч от града: вилата на Хайнрих Бьол
"Всички градове по света стават жертва на автомобилите", бил убеден писателят Хайнрих Бьол. При всяка възможност той гледал да излезе от Кьолн. Имал къща в Лангенбройх, където и днес намират подслон писатели и художници от цял свят, които са били принудени да избягат от родината си. Стипендията на фондация "Хайнрих Бьол" им позволява да живеят и работят там в продължение на четири месеца.
Снимка: picture-alliance/dpa
Сред природата: вилата на Гьоте
Йохан Волфганг фон Гьоте също обичал тишината. Когато през 1775 година пристига във Ваймар, той първоначално се заселва в малък дом насред природата. Живее на това място до 1782 година, когато се премества в къща в центъра на Ваймар. Оттук нататък домът сред зеленината служи на семейство Гьоте като лятна вила.
Снимка: picture alliance/dpa
В Бавария: вилата на Василий Кандински
В тази лятна вила се живеело чудесно през цялата година. Василий Кандински и партньорката му Габриеле Мюнтер пристигат през 1909 година в живописното баварско градче Мурнау, където се заселват в тази вила. Местните жители я наричат "руската вила". След началото на Първата световна война Кандински е принуден да напусне Германия. Днес домът му в Мурнау е музей.
Снимка: cc by sa digital cat
Вместо Мюнхен: къщата на Франц Марк
През 1909 година недалеч от Мурнау се заселва и друг известен художник - Франц Марк. Той изоставя ателието си в Мюнхен и се установява в Зинделсдорф. През 1914 година художникът купува къщата на снимката, но живее там твърде кратко - през 1916 Франц Марк загива на фронта.
Снимка: picture-alliance/dpa
Далеч от шума: вилата на Бертолт Брехт
Театрите, за които работел Бертолт Брехт, се намирали в Берлин, а той обичал да прекарва времето си сред природата. През 1952 година Брехт и съпругата му се заселват в лятна вила в селцето Буков, недалеч от Берлин. Там и двамата се наслаждават на спокойния живот. Брехт твърдял, че на това място се диша и работи по-леко. Днес вилата е музей, в който дори може да се сключи граждански брак.