Тази среща беше натоварена с огромни очаквания. Още повече, че двустранните руско-германски отношения са изпаднали в дупка, не само заради остро критичната резолюция на германския Бундестаг, в която той преди седмица безпощадно разкритикува вътрешнополитическите събития в Русия и подхода на властите към инакомислещите в страната. Кремъл изобщо не беше поласкан от това и енергично отхвърли критиката на Берлин.

А руското външно министерство дори обяви, че изобщо не желае да разговаря с инициатора на въпросната резолюция Андреас Шокенхоф, специален пълномощник на Германското правителство за диалога с Русия и зам.-председател на фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага. Ще рече, че на тези двустранни разговори в Москва се очакваше да се разрази истинска буря. Но си останахме само с очакванията.

Приключи периодът на надеждите

Още преди правителствените консултации, канцлерката Меркел разясни в присъствието на президента Путин, че до голяма степен споделя критиките в резолюцията. Но веднага добави, че не желае това да се превръща в повод за влошаване на отношенията с Русия. С необходимото спокойствие и увереност тя обясни, че в политиката взаимните критики са нещо съвсем нормално.

Но също и руският президент няма никакъв интерес от разпалване на спорове и реши да не налива допълнително масло в огъня. Вместо това той похвали двустранните връзки, преди всичко тези в икономиката, и опроверга категорично спекулациите за някакви облаци, надвиснали над руско-германските отношения.

От тази гледна точка цялото това вълнение около германската парламентарна резолюция приличаше по-скоро на буря в чаша вода. Означава ли обаче това, че всичко си продължава по старому? Че нищо не се е променило в двустранните отношения? Не, нещата не стоят така.

Германската канцлерка отдавна е заявила, какво мисли за начина, по който Путин се завърна в Кремъл. По този начин тя показа, че дори и "стратегическите партньорства" понякога имат нужда от корекции. Меркел явно целеше да покаже, че е отминало времето на надеждите за модернизация и демократизация на Русия, свързани с президентството на Медведев между 2008 и 2012 година. Сега канцлерката може да се посвети изцяло на новата линия в политиката си към Кремъл, която й позволява да запази взаимноизгодното сътрудничество в областта на икономиката, но политически да се държи на дистанция от Путин.

Берлин престава да бъде адвокат на Москва

И още нещо важно се променя: Германия окончателно престава да бъде адвокат на Русия в Европа. Доказателство за това откриваме във факта, че германското правителство е крайно скептично относно възможността за скорошно отпадане на визите за руски граждани. Това сигурно е голямо разочарование за президента Путин, който превърна визовия въпрос в една от основните си външнополитически теми в своя трети мандат.

Всъщност Кремъл може да преживее тази малка, но фина корекция в поведението на Берлин. Защото тя не застрашава основната цел: технологичното и икономическо модернизиране на Русия с германско ноу-хау. От тази гледна точка би било напълно погрешно да тълкуваме политическото напрежение по оста Берлин-Москва като цялостно влошаване на двустранните отношения. По-скоро и двете страни се напасват към новите условия, установени след завръщането на Путин в Кремъл.

Автор: И. Мантойфел, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова