Едва ли някой вярва, че парите, които правителството иска да отпусне на бизнеса и работещите, са нещо повече от парашут, който да омекоти удара от кризата с КОВИД-19. Но както каза вицепремиерът Томислав Дончев: “очакванията са по-големи от реалността”. А реалността, в която икономическата криза идва с името на опасна зараза, не дава надежди за меко падане. Съобщението на министъра на финансите Владислав Горанов, че ще предложи актуализация на бюджета в частта му за поемане на нов дълг от 1 милиард лева, означава, че България се подготвя за лош сценарий.

Какво ще се случи с бюджета

Тази седмица Министерският съвет ще предложи, а парламентът ще трябва да одобри промени в Закона за държавния бюджет. Сега чл. 67 и чл. 68 от него предвиждат, че до края на 2020 година дългът, вътрешен и външен, не може да надвиши общо 23,1 милиарда лева, а максималният размер на новите задължения възлиза на 2,2 милиарда лева. От началото на годината обаче са проведени пет аукциона на държавни ценни книжа (ДЦК), всеки за 200 милиона лева, така че половината от този лимит вече е изконсумиран. Сега се очаква таванът за новия дълг да бъде вдигнат на 3,2 милиарда.

Теоретично България може да си го позволи - съотношението дълг-БВП за миналата година беше 23,3%. За 2020 година се очакваше да е 21,3% - но при прогнозен БВП от 100 милиарда лева, какъвто няма да бъде достигнат заради кризата.

Когато и да бъде емитиран новият дълг обаче, няма съмнение, че ще е по-скъп за обслужване от предишните емисии, тъй като условията са крайно неблагоприятни - на пазарите ще излязат и много други държави, а рецесията бушува навсякъде. Но след като не може да печата пари и не е в еврозоната, България ще трябва сама да се погрижи за икономиката си.

Мерките за подпомагане

Днес правителството одобри конкретните мерки за подкрепа. От помощта, в рамките на която държавата ще плаща 60% от заплатите, могат да се възползват две групи бизнеси. Едните - заведения, услуги и др., безусловно ще получат помощ, тъй като са затворени със заповед на държавен орган. Други ще трябва да доказват, че на годишна база (март 2020 спрямо март 2019) приходите от продажби са спаднали с 20%. По тази мярка на първия етап са планирани разходи за поне 1 милиард лева. Както заяви министър Горанов, целта е да бъдат подпомогнати онези, които искат да запазят своята заетост и виждат перспектива в следващите месеци. Предвижда се да има публичен регистър на фирмите, получили помощ.

Подготвени са 200 милиона лева и за друга мярка - безлихвени заеми до 1 500 лева, които банките да отпускат на пострадали от кризата работещи. Заемите ще са със срок на изплащане до 24 месеца, предвиден е и гратисен период от 6 до 12 месеца без вноски. В случай че всички молби са за пълната сума, близо 133 000 човека ще могат да се възползват от тях. През банките ще се дават и безлихвени кредити за пострадали бизнеси, в т.ч. и на самоосигуряващи се архитекти, адвокати и др. За целта капиталът на Българската банка за развитие бе увеличен с 500 милиона лева, които да послужат за гаранции.

След като Европейският банков орган одобри критерии за въвеждане на временен мораториум върху банковите кредити, БНБ и банките ще обявят методология за отсрочване на плащанията по заеми за фирми и граждани, изпаднали в затруднения заради кризата с коронавируса. Както бе съобщено, всеки конкретен случай ще се разглежда отделно.

За още по-черни дни

Наскоро премиерът Борисов заяви, че основна грижа на държавата са лекарите и полицаите, които са на първа линия. Пенсионерите също, разбира се. Малко над 672 000 са хората, които разчитат на бюджета за заплатите си - медици, учители, полицаи, военни и др. А пенсионерите са над 2 милиона.

Засега никой не знае кога кризата ще свърши. И кога икономиката отново ще заработи. Фискалният резерв явно ще се пази за още по-черни дни.

Вижте интерактивна карта на университета Джонс Хопкинс за броя на жертвите и заразените с коронавирус по света:

Вижте и това видео: