Фирмите са силно заинтересовани от това техните служители да не се заразяват с коронавирус и да не отсъстват дълго по болест. Затова много работодатели биха предпочели служителите им да са ваксинирани. Но дали имат право да настояват за подобно нещо?

Служителите трябва да се ваксинират, само ако са задължени по закон. А при Ковид-19 такова законово задължение няма. „Има обаче изключения за болниците и  другите видове медицински заведения, като например рехабилитационните клиники или лекарските кабинети“, казва адвокатът по трудово право Михаел Фелзер. „Тези медицински институции трябва да удостоверят, че са взели необходимите мерки, за да защитят от инфекции и зарази всичките си служители. Куриозно е, че това задължение не важи за домовете за възрастни хора, макар там ситуацията да е сходна“, посочва Фелзер.

Но дори и в изброените медицински заведения работодателят няма право да задължи персонала да се ваксинира. Той обаче трябва да гарантира, че неимунизираните не представляват риск за пациентите. С други думи, заради защитата на пациентите може да се окаже необходимо неимунизираните служители от персонала да нямат право да работят на определени места.

Значението на имунизационния статус

Принципно погледнато, работещият  не е длъжен да информира своя работодател дали е ваксиниран или не. Но както подчертава Арнд Кемпгенс, който също е адвокат по трудово право, фирмите са длъжни  да предприемат мерки в защита на своите служители. Те обаче биха могли да направят това, само ако знаят дали съответният служител е имунизиран или не.

Затова Кемпгенс смята, че от гледна точка на трудовото право - по изключение - би могло да се окаже необходимо служителите да декларират пред работодателя си своя имунизационен статус и евентуално дори да го доказват.

Допустимо ли е оказването на натиск?

Има редица случаи, в които работодателите насърчават своите служители да се имунизират чрез различни бонуси - например парична сума, допълнителен отпуск или ваучер. 

Такава практика има предимно в САЩ. Адвокат Фелзер не одобрява този подход, защото подобни подаръци оказват недопустим натиск. Някои синдикати в Германия обаче смятат, че при определени условия, подобен вид стимули са приемливи.

Щом няма законово задължение за ваксинация работодателят няма право да оказва натиск - нито чрез разпоредби, нито чрез заплахи за преместване или дори за уволнение. Подобни мерки биха представлявали закононарушение. Адвокат Кемпгенс все пак отбелязва: „Напоследък все по-често научаваме за подобни случаи - оказва се натиск за убеждаване на нежелаещите да се ваксинират.“ В подобни случаи служителите биха могли да внесат жалба срещу работодателите в съдилищата по трудовите дела.

Ако няма задължение за имунизиране, работодателят няма основание да „дискриминира“ неваксинираните - например, когато избира кой да бъде повишен. В медицинските заведения обаче ситуацията е друга - там кандидати за работа могат да бъдат отхвърляни, ако не са имунизирани и не желаят да се имунизират.

Имат ли право работодателите да делят хората на ваксинирани и неваксинирани?

„Според мен това е дори задължително“, казва Кемпгенс и допълва: „Както и при административните мерки, трудно би могъл да се намери повод от трудовото право, който да оправдава налагането на ограничения за ваксинираните“.

Според Фелзер привилегиите са допустими - например по-ранното завръщане на имунизираните служители от работата вкъщи към работа в офиса. Стимулирането, респективно натискът чрез подобни привилегии обаче, не би трябвало да бъдат несъразмерни.

******

Вижте и това видео на ДВ: