Коментар от Даниел Смилов:

Докато се страхуваме от коронавируса и съвсем основателно се пазим от него, има опасност да хванем диктатура. Унгарците вече го направиха: там парламентът даде безсрочни правомощия на Виктор Орбан да управлява с декрети, без никакъв контрол от страна на законодателния орган. Технически това е диктатура. Или поне трайно суспендиране на демокрацията в държава-членка на ЕС.

На фона на тази тревожна новина възниква следното питане: защо България не подкрепи 13-те държави от ЕС, които вчера излязоха с декларация, че извънредното положение не бива да се използва неправомерно за суспендиране на демокрацията? Да не би да се готвим и ние да я замразим като Орбан - или просто му съчувстваме в предприетото начинание?

Надявам се, че плановете не са такива, но все пак е редно да си припомним мерките, които трябва да предприемем, за да не пипнем и ние диктатура. Те касаят и политиците, и медиите, и обществото като цяло. Разбира се, необходима е завишена лична и публична хигиена, както и строго социално дистанциране от преносители (местни и хибридни) на антидемокрация. Но преди всичко е необходимо да покажем зрялост - тоест, способност да ценим личната си свобода и народното самоуправление.

1. Ако ще се продължава извънредното положение, да не е с повече от месец.

НС трябва да се произнесе по необходимостта от такава мярка, както и да направи анализ на ефективността на предприетото дотук.

2. НС да функционира по време на извънредното положение.

Парламентът не е ресторант, който може да бъде затворен по здравни и хигиенни причини. Държавата има ресурси да гарантира функционирането на висшия си орган, който е призван да законодателства, но и да контролира изпълнителната власт. Псевдо-легалистките извинения с конституцията, за да се затвори парламентът, са нелепи. Вярно е, че основният закон изисква НС да взима решения с мнозинство от присъстващите, но за да се присъства на дадено гласуване, не е необходимо то да се случва в тази или онази зала или всички да са в едно затворено помещение. Нищо не пречи да има лично гласуване с писмени бюлетини от кабинетите на депутатите, а обсъжданията да се провеждат онлайн в подходящи платформи.

3. КС внимателно да следи съобразността на приетите мерки.

Не бива да забравяме, че имаме КС. Извънредното положение не е цялостно суспендиране на гражданските и политическите права и на конституционните принципи в страната. Каквито и ограничения да се налагат, те не бива да отиват отвъд необходимото за постигане на медицинските цели. Един допълнителен контрол от страна на КС по тези въпроси никак не е излишен в сегашната ситуация.

4. Съдебната власт да не спира да контролира действията на правителството и прокуратурата.

Извънредното положение не е разрешение за полицията и репресивните органи на властта да тормозят гражданите. Съдилищата не бива да спират да функционират, нито пък да са сервилни и беззъби към действията на държавните служители. И с добри намерения може да се стигне до неоправдано нарушаване на правата на хората. Именно съдиите са призвани да санкционират подобни извращения.

5. Опасност от разправа с неудобните и с политическите опоненти.

И преди извънредното положение определени органи (като прокуратурата и КПКОНПИ) си позволяваха да действат като инструмент за разправа с политически или медийно неудобни хора. Извънредното положение и суматохата около него не бива да се превръщат в картбланш за продължаването и засилването на подобни действия, както в случая с преследването на Прокопиеви. Те изглежда са подложени на нова порция тормоз заради дързостта си да притежават несервилни към властта медии.

6. Полиция, прокуратура и съд да бранят свободата на словото с повишено внимание.

Известният журналист Слави Ангелов беше пребит насред София. Това грозно и опасно престъпление и до днес остава неразкрито и ненаказано. Извънредното положение не бива да служи като извинение за лежерно отношение към сплашването на медиите.

7. Никаква дерогация на Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът в Страсбург има инструменти, с които да оцени дали ограничаването на определени права е било необходимо за опазването на общественото здраве. Цялостна дерогация на Конвенцията е неоправдана.

8. Качествената журналистика да бъде подкрепена.

В извънредното положение правителството и мнозинството се чувстват длъжни да въвеждат нови и нови забрани и наказания за “невярна информация”, разпространение на паника и т.н. Това е грешен подход, който може лесно да доведе до злоупотреба. Макар че при нас (засега) бе избегнат унгарския вариант с налагането на затвор за умишлено невярно отразяване на ситуацията с коронавируса, казусът “Костадин Костадинов” показва, че и тук злоупотреби са възможни. Колкото и да са неприемливи хибридните възгледи на лидера на “Възраждане”, не може просто така да му се забрани да критикува мерки на властта, които счита за неадекватни. Тук директна държавна цензура не бива да се прилага, а трябва просто да се окуражават качествените медии, които не тиражират подобни твърдения или им противопоставят убедителни контрааргументи. За съжаление управляващите не спират да дават интервюта (и държавни пари за реклама) на парцаливи кафяви медии, в които твърдения като на споменатия господин се срещат под път и над път. “Журналистите” от тези медии пък са обикновено винаги първите на брифингите и локумингите на правителството. Стана традиция (и пиар стратегия на тези издания) те първи да задават тенденциозните си, арогантни и глупави въпроси, които успяха вече неколкократно да вбесят Борисов и да втрещят Мутафчийски. Да гониш Костадинов с прокуратура, а да си отглеждаш екземпляри, които любовно наричаш “мисирки” и в чиито глави кръжат основно костадинови мисли, е някаква странна форма на шизофрения. В Полша качествената и авторитетна “Газета виборча” е увеличила сериозно броя на абонаментите си по време на кризата. Време е и ние като общество да се замислим каква журналистика искаме.

9. Правителството да изработи план за излизане от извънредната ситуация.

Колкото и да е трудно, време е управляващите да помислят и за излизането от кризата. И китайският, и италианският опит показват, че колкото и да е тежка епидемията, до два месеца тя достига кулминацията си. Хората трябва да имат представа за времевия хоризонт - какво и кога ги очаква. Пределно ясно е, че карантината не може да продължи вечно.

10. Демокрацията често се е срутвала при тежка икономическа криза.

И накрая: от особена важност е да се избегне катастрофално икономическо срутване. Това е голяма, отделна тема. България трябва максимално добре да използва както собствения си ресурс, така и да съдейства за координирани мерки на ниво ЕС и еврозона. Тъй като мащабът на кризата е голям, ще ни трябват и външни буфери, стимули и гаранции. По всички тези въпроси е необходим енергичен политически дебат - вътрешен и в рамките на ЕС, който не бива да се карантинира.

Накратко: конституцията може и трябва да бъде интерпретирана така, че да се запази нейният дух - върховенството на парламента и на правото. Този дух не бива да се умъртвява при първия полъх на извънредност.

*****

Вижте интерактивна карта на университета Джонс Хопкинс за броя на жертвите и заразените с коронавирус по света:

Вижте и това видео: