Какъв ще е ефектът от кризата с коронавируса върху политическия пейзаж в България и Европа? Ще се засилят ли популистките партии и играчи, както и популистката реторика след нея? И преди кризата беше модерно политиците агресивно да ухажват народа, да се представят за автентичен изразител на неговите най-интимни чувства и мисли, каквито и да са те. Тази конкуренция за постигане на най-бързо, най-директно, нефилтрирано изразяване на народните настроения може да бъде наречена "политичеки популизъм". Нейното идеологическо съдържание е минималистично: нагласите на народа са добри и трябва да бъдат представяни пряко, без да се променят. Елитът е лош, защото изкривява тези нагласи в свой собствен интерес.

Експерти или популисти?

Коронавирусът отключва два механизма, които оказват влияние върху популисткия феномен. Първият механизъм работи срещу него и го ограничава. Епидемията завърна експертността в политиката, а експертите са безспорна част от елита. Епидемия не може да се управлява по метода "вие сте прости и аз съм прост - ще се разберем". Тази иначе симпатична популистка рецепта е пряк път към трагедия в настоящата ситуация. И чест прави на автора ѝ - Бойко Борисов, че не я приложи в България, а създаде експертен щаб и мобилизира голяма част от научния и професионален потенциал на страната за справяне със ситуацията.

Ограничаването на популизма заради завръщането на експертността бе особено видимо в поведението на Доналд Тръмп и Борис Джонсън. Тръмп започна с отричане на опасността като нещо "чуждо" и неамериканско (китайско, европейско и т.н.). САЩ се забавиха много с въвеждането на нужните мерки. И в един момент експертността се завърна под натиска на реалността - смъртните случаи нараснаха драматично. Подобен сценарий се разви и във Великобритания.

Вторият механизъм обаче подпомага популисткия сценарий в политиката. Коронавирусът хомогенизира нацията, която е изправена като едно цяло пред невидимата опасност. Цялата нация има нужда от дисциплина, координация, организация. И тук идва популисткият политик, който лесно се представя като спасител, като пастир, който ще преведе стадото през смутните времена. Манихейската опозицията добър народ-лош елит лесно се трансформира в библейската конюнкция добър народ-добър пастир. Тази трансформация вече се реализира в Унгария, където Виктор Орбан безсрочно се обяви за господар на страната и де факто суспендира парламентарната демокрация. Разбира се, в името на здравето и благоденствието на народа.

Кой от двата механизма ще се окаже по-силен? Рано е да се правят заключения, защото кризата е още в самото си начало. Ако експертните препоръки за карантина и социална дистанция се провалят и ни се случат втори и трети вълни от зараза, разочарованието от професионалния елит ще е огромно. Тогава може да очакваме популистка пандемия, нашествие от спасители на нациите. Поне засега, обаче, в западните демокрации сработва по-скоро първият механизъм на ограничаване на популизма чрез експертността. Особено важна тук е и ролята на държавата и професионални органи като централните банки за излизане от вече стартиралата икономическа рецесия. Всяка надежда за приемлив изход е свързана с успеха на предприетите от ЕС и САЩ мерки за стимулиране на икономиката. И съвсем не е случайно, че в ситуацията на преден план излязоха трезви и рационални политици като Меркел, която преди това беше критикувана за какво ли не от популистките среди.

В Източна Европа унгарският пример показва, че сценарият с пастира-спасител е по-популярен, отколкото на запад. Но и тук засега либералната демокрация не е колабилара, макар че тревожните симптоми са налице и то не само в Унгария.

В България нещата са още по-нюансирани и двата механизма по отношение на популизма засега не могат да вземат надмощие един над друг. Съотношението на силите към момента е следното:

Ограничаване на популизма чрез експертност:

• Създаден бе експертен национален щаб, който избягва да политизира проблема и взема решения на базата на наличното научно познание. Даде се гласност и на алтернативни експертни възгледи, чрез създаването на "съвет" и включването на лекари като доц. Мангъров в дебатите;
• Бе взето решение за подновяване на кандидатстването на България за чакалнята на еврозоната;
• Първоначалните приказки за "липсата на солидарност в ЕС" и за "бездействието на ЕС" поутихнаха след сблъсъка с фактите: вече приетият пакет от мерки за около 3 трлн. евро в Европа, от които поне 540 млрд. евро финансов ресурс ще бъде разпределен през механизми на ЕС;
• Удържан бе натискът България да отмени Европейската конвенция за правата на човека;
• Ролята на Народното събрание, макар и ограничена, се запази;
• Президентът Радев - независимо от това дали политиката му се одобрява или не - функционира като различен център на власт, което подпомага разделението на властите. А и с ветото си върху спорни моменти от закона за извънредното положение Радев всъщност помогна на управляващите да излязат по демократичен начин от конфузна ситуация.

Засилване на популизма заради култ към пастира-спасител

• Изкушението да се коронова официално някой с титлата "спасител-пастир" на нацията нарасна неимоверно. Борисов, разбира се, обяви, че основната му задача е да "ни пази", за което се предполага, че ще трябва вечно да сме му благодарни. (Чърчил много добре е знаел, че нещата с благодарността не стоят по този начин в една демокрация, но нейсе.) Радев пък ревнува, че ролята на национален водител взе да му се изплъзва, поради което се стигна и до доста безсмислени конфронтации с Борисов и надговаряне в медиите. И прокурорът Гешев направи силна заявка за спасител, както с цялостното си творчество дотук, така и с твърдението си, че е "инструмент в ръцете на Господ". Неведоми са пътищата Божии и спасение ни дебне вече отвсякъде;
• Наказателната репресия се засили. Най-скандалният случай е с проф. Асена Стоименова, която е с повдигнато обвинение за изказване на професионална оценка. Случаят е очевидна злоупотреба с власт, която подчертава структурния проблем с безконтролността на прокуратурата. В тази посока бе и използването на извънредната ситуация, за да се поднови тормоза срещу Прокопиев през органите на държавата. Най-накрая все пак Нено Димов бе пуснат от ареста, което не отменя факта, че престоя много време там без основателна причина;
• Медиите - и дори БНТ - се възползваха да се освободят от някои неудобни и независими гласове. Преходът от публична-национална към "Кошлукова" телевизия вече е почти завършен. Неслучайно в нея започнаха да се появяват и "разследвания" за приватизацията, които биха изчервили дори кабеларките;
• Разбира се и "патриотите" се почувстваха окрилени да разгърнат в пълнота "идеите" си за управление, които по принцип са имунизирани спрямо базовата логика и изисквания за непротиворечивост. Например, патриотично е да искаме нашите шофьори да пътуват из Европа, но европейските стоки да не стигат до нашите пазари. Слава Богу "мерките" им в крайна сметка не бяха приети или бяха така разводнени, че нищо не остана от тях, но медийното им присъствие остана. А това натъжи Волен Сидеров и за да не остане по-назад, той сам влезе в ареста. Разбира се, с цел да разгърне номер ала "Георги Димитров защитава православието на Лайпцигския процес".

Каква е равносметката?

Този анализ показва, че в България поне засега втората тенденция не е взела връх. Но както казват англосаксонците, журито още заседава по въпроса. В България към популисткия сюжет трябва да прибавим като пралелна линия на развитие и разместването на лобитата във властта. Около ББР стана нещо такова и Стоян Мавродиев беше отстранен. Първоначалните индикации, че Борисов може да се е конфронтирал с кръговете от ДПС обаче май се оказват подвеждащи. Някакви договорки са се променили, но базовата конструкция на управлението - ГЕРБ и ДПС - се запазва.

Важното е да сме здрави. И яжте повече фурми!

 

 

*******
Вижте и това видео на ДВ за фалшивите новини по темата "коронавирус":