1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Коронавирус в България: какво прави Румен Радев

Ясен Бояджиев
7 април 2020

В кризата с коронавируса президентът би бил много по-полезен, ако понамали фалшивия патос и баналните приказки. Публиката, която и бездруго е изтерзана от страхове и лоши новини, определено не се нуждае от излишен шум.

Румен Радев
Снимка: BGNES

Коментар от Ясен Бояджиев:

Мине не мине някой и друг ден - и ето, че изтерзаната от лоши новини публика отново (както и преди кризата с коронавируса) е принудена да изслуша и изгледа поредния рунд по върховете на властта. Медиите обикновено го обявяват с думите: „Президентът отправи остри критики“. След което започва размяната на удари...

Все по-тягостно и досадно

Проблемът е, че напоследък това шоу изглежда все по-тягостно и досадно. Една от причините за което е, че много от ударите са във въздуха. И че всъщност „острите критики“ често пъти нито са много остри, нито са точно критики.

Да, част от работата на държавния глава е да бъде коректив на другите власти. Което е важно, като се има предвид, че останалите корективи в държавата доста са занемарили тази функция.

Но какво се получава на практика? За съжаление, включванията на президента често звучат като кухи лозунги („Ние трябва да преодолеем икономическата и социална катастрофа“). С назидателно-кахърен вид ни се съобщават всеизвестни баналности ("Пандемията изисква решителни мерки“, „Необходим е гъвкав подход“). Отправят се прекрасни, но несъобразени с реалността пожелания („В условията на криза реалната помощ е безвъзмездната.“). С откривателски плам се поставят проблеми и цели („Възможно най-бързо управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот"), върху които властите по цял свят си блъскат главата, но все още нямат решение. Каквото, впрочем, и самият оратор няма. Но пък не спира да предлага съмнителни литературно-афористични опити, които, повторени повече от веднъж, стават особено досадни („Гладът скоро може да надделее над страха", „Мизерията не е спасение от вируса").

Заради всичко това цялата му активност започва да звучи като безкрайно каканижене на тема „По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен“. Въобще, натрапва се впечатлението, че сякаш непрекъснато, с повод и без повод, се опитва да напомня за себе си и „да хване ръка“ във всеобщото говорене.

А това е непродуктивно и ненужно. Защото би бил много по-полезен като коректив, ако е по-конкретен и делови. Както стана с ветото му за тавана на цените и за затвора за „невярна информация“. Беше чут (не само той, разбира се) и за схемата 60/40, която бе коригирана. Беше чут и за „непосилните глоби“, които бяха драстично понижени.

"Да се смири"

Излишните приказки и фалшивият патос само предизвикват отсрещната страна, която не му остава длъжна (в същия тягостен стил). И така се създава вреден шум, с който президентът заглушава собствения си глас и отблъсква част от аудиторията, дори когато е прав и има какво да каже по същество.

Затова е най-добре да последва собствения си съвет и „да се смири“. Защото, както самият той казва, „сега не е време за сърдити пози и за емоционални вълнения".

Иначе шоуто само засилва у и без това изтерзаната публика усещането за всеобща катастрофична какофония.

*****

Вижте и тези видеа:

Коронавирус и лъжи: как ни атакуват с фалшиви новини

01:40

This browser does not support the video element.

Южна Корея: всеки знае къде са обикаляли заразените

02:39

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ