Примерът на Сингапур е предупреждение за всички. Само за две седмици в страната проиграха онова, което беше постигнато с карантината. А сега втората вълна на инфекцията буквално залива града.
Реклама
В Германия вече бяха въвели строги ограничения, докато в Сингапур животът си течеше почти необезпокоявано: моловете и ресторантите работеха, децата ходеха на училище и нищо не подсказваше, че има пандемия. В средата на март премиерът на страната Ли Сян Лун твърдеше, че властите държат вируса под контрол.
Подобен ръст няма никъде другаде в Югоизточна Азия
И тогава изведнъж случаите започнаха да нарастват: само за месец броят на заразените скочи от 600 на над 13 000. Такъв ръст не беше регистриран в нито една друга държава в Югоизточна Азия. Междувременно на хората се разрешава да излизат на улицата само поединично, а контактите с хора извън семейството се санкционират с глоба от 10 хиляди долара или 6 месеца затвор. При повторно нарушение санкцията се удвоява.
Особено безпрепятствено се разпространява вирусът там, където социалната дистанция е невъзможна: в общежитията за работници от чужбина. В покрайнините на града в такива общежития живеят повече от 200 000 нископлатени надничари от Бангладеш, Индия и Китай, които са заети по строежите и в сектора на услугите. Често в тези общежития живеят по 12 души в едно помещение с легла на два етажа и в тях е трудно да се спазва каквато и да било дистанция.
Премиерът на страната призна, че има проблем с чуждите работници, чието решаване обаче изисквало време. Междувременно общежитията, които приличат на отделни малки градчета, се изолират херметически от останалите райони на града. Обмисля се дори прехвърлянето на чуждите работници на туристически кораби, които в момента не пътуват. Властите уверяват, че няма да ги оставят на произвола на съдбата.
Как бе проигран успехът
Броят на новите инфекции обаче се повишава. В неделя (26.4) имаше 993 нови случая, като 888 от тях бяха сред чуждестранните работници.
Примерът на Сингапур е предупреждение за всички. Само за две седмици в страната проиграха онова, което беше постигнато с карантината. А сега втората вълна на инфекцията буквално залива града.
*****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Най-скъпите градове в света
Знаете ли кои са най-скъпите градове в света? В тазгодишната класация София се изкачва с близо 30 места до 90-а позиция. А челното място си поделят Париж, Хонконг и Сингапур. Вижте кои градове влизат още в топ 10:
Снимка: Getty Images/Bloomberg/C. Morin
№1: Париж
Градът на любовта, градът на светлините, а сега и градът на скъпотията: в класацията на най-скъпите градове в света Париж си поделя първото място с Хонконг и Сингапур. Ранглистата е изготвена от "Икономист интелиджънс юнит" - аналитичното звено на групата "Икономист", към която принадлежи и авторитетното списание "Икономист". За първи път от над 30 години челното място е отредено на три града.
Снимка: Getty Images/Bloomberg/C. Morin
Още едно първо място: Хонконг
Авторите на изследването са анализирали данните от над 150 отделни категории. Например: колко скъпа е храната, колко високи са наемите, колко струва транспортът, колко се плаща за облекло. Заради сериозния скок на цените през миналата година Хонконг заема едно от трите първи места в актуалната класация на най-скъпите градове.
Снимка: Getty Images/AFP/A. Wallace
Първо място и за Сингапур
Сингапур, който за мнозина е просто междинна спирка по пътя им по-нататък в Азия или към Австралия, от години оглавява класацията на най-скъпите градове в света. Той е не само най-важният финансов център в Азия, но и любима дестинация за шопинг туризъм. В един толкова атрактивен град търсенето на жилищна площ се покачва с всяка изминала година. А това надува цените.
Снимка: Imago/robertharding/F. Hall
№4: Цюрих
От години Цюрих заема едно от челните места в класацията на най-скъпите градове в света. Този път швейцарският град се е придвижил с две места надолу - от втора на четвърта позиция. Особено скъпо в Цюрих е приятното прекарване на свободното време: една малка бутилка бира струва тук средно 3,25 щатски долара - двойно повече, отколкото преди десет години.
Снимка: Fotolia/bill_17
№5: Осака и Женева
Японският град Осака (на снимката) си поделя петото място с Женева. В сравнение с миналогодишната класация Осака се е придвижила с цели шест места напред, докато за Женева класирането в топ 10 не е никаква новост: в града на Женевското езеро килограм хляб излиза средно над 6 долара.
Снимка: Imago/robertharding/N. Cuvelier
Три седми места: Ню Йорк, Копенхаген и Сеул
Три града си поделят седмото място в тазгодишната класация - Ню Йорк (на снимката), Копенхаген и Сеул. Датската столица дължи класирането си най-вече на скъпия транспорт и на високите разходи за смислено и приятно прекарване на свободното време. В тазгодишната ранглиста Ню Йорк се е придвижил с шест места напред - основно заради покачването на цените в резултат от поскъпналия долар.
Снимка: Reuters/A. Kelly
№10: Тел Авив
Тел Авив е единственият град в Близкия изток, който се класира в топ 10 на най-скъпите градове. Основната причина: покупната цена, застраховките и поддръжката на автомобилите се оказват тук доста скъпо удоволствие.
Снимка: imago/robertharding
Още едно десето място: Лос Анджелис
Лос Анджелис подобрява класирането си с четири места - през 2018 година американският град заемаше 14-а позиция в ранглистата на най-скъпите градове, а сега си поделя с Тел Авив последното място в топ 10. Изкачването на Лос Анджелис се дължи основно на повишаващите се разходи за живот.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/R. Vogel
София се изкачва
В тазгодишната класация на най-скъпите градове българската столица се е изкачила с 29 места до 90-а позиция. Поскъпването на живота в София се дължи основно на повишаващите се цени на хранителните стоки и на комуналните услуги. Покачват се и разходите за прекарване на свободното време.