Коронавирус: Какво става в православните манастири
19 май 2020
Редица православни манастири в Русия, Украйна и Беларус пламнаха от зараза с коронавирус. Особено силно бяха засегнати онези от тях, чиито игумени игнорираха опасността от инфекция.
Реклама
В Русия, Беларус и Украйна има голям брой заразени с коронавирус сред православното монашество. Това се отнася до редица древни манастири от православната лавра, до „Свети Сергий“ край Москва, Киевският пещерен манастир и манастира „Света Елисавета" в Минск, чиито ръководства първоначално отричаха пандемията и дори игнорираха призива на патриарх Кирил за самоизолация.
„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ описа тези дни като особено тежко положението в Сергиевския манастир край Москва. Там общото събрание на монасите беше взело решение да не дезинфектира лъжичката за причастие, а посетителите са можели свободно да целуват кръста, иконите и ръцете на свещениците по време на Великденските празници, за които са се струпали множество богомолци.
Множество заразени
В резултат на това от общо 170 духовници в манастира заразени са се оказали поне 150, сред които и двамата митрополити Питирим и Парамон. Единайсет от болните са били настанени в болница с пневмония и висока температура, а петима монаси дори са починали, отбелязва изданието.
В Духовната академия към манастира също имало множество заразени, макар че първоначално бе съобщено само за 52 случая на коронавирус. В женския манастир „Света Троица" в Дивеево край Нижни Новгород повече от половината от 500-те монахини са заразени. В края на април манастирът бе поставен под карантина и затворен за посетители.
Игуменът на манастира „Св. Елисавета“ край Минск Андрей Лемешонок, също като президента на Беларус Лукашенко, отрича наличието на пандемия и говори за „психоза“. Той обяви, че вярва в изцелителните сили на Господ, който бил „главният лекар на нашия свят". В манастира, където за Великден се събраха повече от хиляда вярващи, болшинството от 130-те монахини са болни. Игуменът стигна дори дотам да каже, че Господ е наказал само онези монахини, които са имали грехове.
"Божие наказание"
В Киевския пещерен манастир заболели са почти всички от общо 200 монаси, а двама са починали. Игуменът, митрополит Павел, първоначално отказваше да наложи карантина в манастира, докато самият той не хвана вируса и трябваше да бъде лекуван в болница. Отец Сергей от същия манастир предрече, че 90% от населението на земята ще се разболеят от Ковид-19, което било божието наказание за греховете на хората.
Съвсем различна е картината в Западна Европа, посочва католическата информационна агенция KNA. В Швейцария, например, манастирите ще останат затворени за посетители поне до началото на юни, а за групови посещения вероятно и до по-късно. През тази година традиционните майски религиозни поклонения в манастира Айнзиделн, който е свещено място за всички католици, ще преминат под мотото „Вкъщи с Дева Мария“. Пред агенцията Филип Щайнер от Бенедиктинския орден казва по този повод: „Щом като не е възможно поклонение пред Божията майка в Айнзиделн, всеки дом може да бъде превърнат в дом на Дева Мария – чрез молитва и любов към ближните хора“.
******
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Най-красивите църкви в Германия
Катедрали, църкви и манастири. Хората се възхищават на тяхната архитектура и величие. Особено по Коледа. Нека хвърлим поглед към най-известните от тях в Германия.
Снимка: picture alliance/D. Kalker
Kьолнската катедрала
Не е лесно да уловиш в кадър и двете кули на Кьолнската катедрала. Със своите 150 метра тя е третата най-висока катедрала в света. Строена е в продължение на повече от 500 години. Тази готическа катедрала е сред най-често посещаваните забележителности в Германия.
Снимка: picture-alliance/dpa/O. Berg
Дрезденската "Фрауенкирхе"
Огромен купол, който тежи тонове, но въпреки това като че ли плува въз въздуха. След разрушаването ѝ през Втората световна война, "Фрауенкирхе" е възстановена чрез дарения от цял свят. Както навремето при откриването ѝ през 1743 година, така и сега тя е една от емблемите на бароковия град на Елба.
Снимка: picture-alliance/ZB/T. Eisenhuth
Улмският Мюнстер
Малък град - голяма катедрала! Улмският Мюнстер е най-високата църковна постройка в света - 161, 53 метра. Посетителите трябва да са в добра форма, за да могат да изкачат 768-те стъпала до най-горната площадка. Гледката оттам обаче е изключителна.
Снимка: picture alliance/robertharding/M. Lange
Мемориалната църква "Кайзер Вилхелм" в Берлин
Старият черковен купол напомня за разрушенията на Втората световна война, а новият - за стремежа към обновление. При повторното й освещаване през 1961 година берлинчани прикачиха прякори на двата купола: "червилото" и пудриерата". Тази църква е една от забележителностите на Берлин.
Снимка: Colourbox/V. Voennyy
Аахенската катедрала
Карл Велики полага основния камък на катедралата през 800-а година и я прави център на своята империя. Навремето тук са били коронясвани германските крале. През 1978 година Аахенската катедрала става първата архитектурна сграда в Германия, включена в световното културно наслество на ЮНЕСКО.
Снимка: picture-alliance/dpa/imageBROKER
Наумбургската катедрала
Наумбургската катедрала е 43-ят паметник, включен през 2018 година в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Пясъчните скулптури от неизвестен майстор изглеждат като живи. Те са и емблема на романо-готическата катедрала.
Снимка: DW/K. Schmidt
Мюнхенската "Фрауенкирхе"
Мюнхенската "Фрауенкирхе" е разположена в сърцето на баварската метрополия и се вижда отдалеч. В съседство с нея не може да бъде издигана друга сграда с височина над 100 метра. Целта е да бъде запазен силуетът на Мюнхен. Забележитените ѝ куполи са по подобие на скалната катедрала в Ерусалим.
Снимка: picture-alliance/Chromorange/A. Gravante
Църквата "Свети Николай" в Лайпциг
Колони с корона от палми украсяват вътрешността на църквата "Свети Николай" в Лайпциг. Една от колоните стои пред църквата за спомен от мирната революция през есента на 1989 година. Църквата "Свети Николай" беше тогава отправна точка за лайпцигските понеделнишки демонстрации, предизвестили края на ГДР.
Базиликата Бирнау е истински бисер на брега на Боденското езеро. Външният ѝ вид е по-скоро семпъл, но вътрешността ѝ е украсена с безброй фигури на ангели, стенописи и орнаменти. Часовникът на църковната кула е от 1750 година. Това е и най-старият функциониращ часовник в Германия.
Снимка: darqy - Fotolia.com
Ерфуртският катедрален хълм
Отляво е катедралата "Света Богородица", а отдясно - "Свети Северин". Този впечатляващ ансамбъл се издига в старата част на Ерфурт. Ерфуртци вероятно са били много набожни или пък са имали много пари. Резултатът обаче си заслужава да се види. Готическа архитектура от най-висока класа и то в две разновидности.