Появата на тази книга едва ли изненадва след няколкото големи корупционни скандали в германски концерни през последната година. И все пак може ли да се говори за цяла Германия като за „корумпирана република”? Тя е едва на осмо място в списъка на организацията „Трансперънси интернешънъл”, т.е. сред страните с не особено голяма корупция. Според автора Ханс-Мартин Тилак:

Лов на вещици в политиката

„Е, да, но ние обикновено се мерим не с Мексико, Албания или пък Румъния, а със САЩ, Великобритания, скандинавските страни, които са на по-добро място от нас в този списък. Известният икономист граф Ламсдорф казва, че ако в Германия корупцията се преследваше така безпощадно, както във Финландия, ръстът на икономиката ни щеше да е значително по-висок”, заяви Ханс-Мартин Тилак в интервю за германското радио ВеДеЕр 5.

Кои са основанията му да твърди, че корупционните механизми в Германия не се ограничават само с няколкото разследвани вече от прокуратурата случаи? Журналистът от списание „Щерн” посочва един малко известен факт: германските депутати не подлежат на съдебно разследване за вземане на подкупи. Те, например, не са длъжни да се отчитат от кого и какви подаръци са получили. Промяната в закона би трябвало да се извърши от тях самите. Чудно ли е тогава, че тя все още не е факт?

Аргументът срещу нея гласи: така ще се стигне до лов на вещици в политиката. Според журналиста Тилак мнозина депутати се страхуват от това, че ако вземането на подкуп стане наказуемо деяние, в къщите им ще се появи неканен гост - прокурорът. Книгата на Тилак представя онези механизми на корупция, които започват да действат под прикритието на напълно законната лобистка дейност или пък спонсорството.

Тилак подкрепя тезите си с конкретни факти. Например по време на предизобрната кампания през 2005 година социалдемократ от Хамбург е спонсориран напълно законно от две оръжейни фирми. В последствие, като член на парламентарната комисия по бюджета, въпросният социалдемократ гласува за включването на двете фирми в оръжейна поръчка, която им носи печалба.

Предпоставки за шуробаджанащина

Журналистът от „Щерн” дава за пример и спонсорирането на партита, организирани от държавни институции. Дали наистина става дума за безвъзмездна помощ става ясно от някои изнесени в книгата факти, които показват, че в последствие спонсорите успяват да получат изгоди при разпределянето на държавни поръчки и концесии.

Ханс-Мартин Тилак се спира подробно и на един друг механизъм на подкупване, наречен от него „принцип на въртящата се врата”. Става дума за немалко германски министри и заместник-министри, прехвърлили се директно след изтичането на мандата им в бизнеса - разбира се, по високите етажи на големи концерни и срещу достатъчно добро заплащане.

Журналистът от „Щерн” разобличава и принципа на свободното разпределяне на държавни поръчки, т.е. без публичен конкурс. Това, според него, създава опасност от оскъпяване на проектите и създава предпоставки за шуробаджанащина. Книгата „Корумпираната република” е ценна заради това, че представя легално действащи в Германия механизми, които предразполагат към корупция, като поставя и въпроса за това дали съществуването им има въобще смисъл.