Едно от най-често провежданите напоследък в България неща са т.н. дебати. Което щеше да е прекрасно, ако беше вярно. Но не е, защото често (да не кажа в повечето случаи) онова, което се „провежда“, няма нищо общо с въпросното понятие. Може ли, например, да се дебатира свободата на словото с глутниците от жълто-кафяви медийни имитации, които са оцапали и отровили всичко около себе си.

Тези дни чух по телевизията, че на българите им липсвала „дебатна култура“. Това е много меко казано, което си пролича болезнено ясно в двата най-шумни „дебата“ през миналата седмица. Между тях има много разлики и една голяма прилика: и в единия, и в другия случай става дума за имитация, подмяна, фалшификат.

Корупцията

„Дебатът“ по внесения от БСП вот на недоверие на правителството „заради провала в политиката за противодействие на корупцията“ имаше един доминиращ лайтмотив – отсъствието („оглушително“ по думите на вносителите) на министър-председателя. Това обаче не бе единственото отсъствие. Както винаги, го нямаше депутатът-бизнесмен Пеевски. А най-оглушителна бе пълната тишина за онова, което прави всякаква политика за противодействие на корупцията невъзможна - конспиративното превземане на държавата и подчиняването на нейните институции на частни интереси.

Затова никой не си позволи да каже нито дума за организирания фалит на КТБ, за последвалото разграбване на активите й, за случая „Дунарит“. Да попита кой е собственикът на „Юлен“ или на кого бе продадена „Общинска банка“. Да спомене за провала на съдебната реформа, за недосегаемата прокуратура, за пробойните в независимостта на съда и върховенството на правото.

Самите вносители на вота, претендиращи за „правото да бъдат водач на борбата с корупцията“, мълчат за всичко това, защото, всъщност, са съучастници в установяването на този модел. А с подобни имитационни и безсмислени „вотове“ и „дебати“ само му помагат да укрепне. През това време неговите противници са подложени на скалъпени обвинения и клеветнически кампании, които ги превръщат в мишени на народния гняв като „предатели“, „продажници“, „слуги на олигархията“, „соросоиди“, „либерасти“ и т.н.. А „широките народни маси“, отвратени от цялото шоу, не се интересуват от тази тема, понеже им била прекалено чужда, сложна и неразбираема.

Конвенцията

Далеч по-близки и разбираеми за тях се оказаха въпросите на половата идентичност и затова те се включиха с пълна сила в „дебата“ за Европейската конвенция за превенция и противодействие на насилието над жени и домашното насилие. Тук фалшификацията е още по-зашеметяваща. Ако „дебатът“ за корупцията бе обезсмислен от премълчаването на най-важния проблем, свързан с нея, „дебатът“ за конвенцията е направо невъзможен, защото неговият основен предмет се основава изцяло на една лъжа – че в конвенцията пише или се има предвид нещо, което ще доведе до подмяна на биологичните полове, признаване на „трети пол“, налагане на „еднополови бракове“ и други подобни. Всякакви аргументи, обяснения и дори, съдържащи се в самата конвенция, буквални опровержения на подобни интерпретации, се оказаха напълно безсилни срещу тази лъжа. Затова и тук е напълно безсмислено да ги повтаряме пак. Но е полезно да се види как лъжата мутира до шизофренични размери.

От телевизионни студиа и всевъзможни публични трибуни дни наред от сутрин до вечер се обяснява, че България е заплашена от "международен заговор за ревизия на човешката биология" и от „заговор против християнска Европа”. Заговорниците са „джендър идеологията, световният олигархат“, "неолиберализмът и неговите пост-изрождения" и (на местна почва) „либералната сган“. Целта била унищожаване на „националните ни ценности, идентичността ни и устоите на обществото“, както и "духовна смърт на народа", "морален разпад, който неизбежно води до психофизическото заличаване на човека" и превръщането му в „безполов мутант”. Истинските намерения на тази конвенция, „скрити зад защитата на жените от насилие“, били „преобръщане на сексуалната ориентация“, „мъжът в семейството да е майката”, „да посегнат на най-скъпото ни – на детето”, като му „обясняват, че може да си сменя пола през ден“. Това са част от по-приличните (за по телевизията) мутации на лъжата. Иначе могат да се чуят и по-силни думи: „ще ни наводнят с изроди и изчадия“, „ще ни подложат на всевъзможни перверзии“. Тези дни чух даже, че „ако на някой мъж му скимне да стане жена“, държавата ще трябва да му осигури съответните „привилегии“, като например по-ранно пенсиониране.

Защо?

Така „засега“ ратификацията бе отложена до провеждането на още „по-широк дебат“. Дали обаче в края на краищата конвенцията ще бъде приета или не, няма никакво значение, защото битката на фактите и здравия разум срещу лъжата се оказа отчайващо неравна. Каква е причината за това? Някои я виждат в съчетанието между „съвсем естествени масови страхове от различното“ и съвсем нормално незнание и невежество („хората не са длъжни да знаят и да разбират всичко), което може да бъде преодоляно с малко повече четене и обяснения. Други дълбокомислено пренесоха всичко във високите сфери на философията и антропологията – нещо като местна проекция на глобалната идеологическа битка между постмодерното и неоконсервативното.

В тези обяснения несъмнено има нещо вярно. Но освен „естествените“, има и други причини, доколкото е очевидно, че някои съвсем съзнателно разпространяват лъжата, раздухват и дирижират цялата истерия. Тя, първо, е много удобна за отклоняване на вниманието от истинските проблеми на обществото (като „високата“ корупция и съдебната реформа, например). Второ, удобна е за печелене на повече гласове, чрез приспособяване към разбиранията и вкусовете на мнозинството избиратели. И трето, връщайки обществото исторически в предпросвещенската епоха, тя върши чудесна работа за връщане на страната от европейския път обратно към евразийското самодържие и сатрапщина.

Опасно оръжие

Тази истерия е опасно оръжие, защото отприщва мрачната и неконтролируема сила на омразата. Умело насъскван, гневът бързо се прехвърля от външните „заговорници“ (Европа и „Брюкселския Коминтерн“) към вътрешните им „помагачи“, които са чели повече и не страхуват да изобличават лъжата – „пъплещи джендъри“ и „соросоиди“, „еврохунвейнбини“ и „еврогейове“, „национални предатели“... Днес предлагат референдум („чуйте си народа“) за конвенцията. Утре по инерция някой ще предложи да гласуваме „за“ или „против“ хомосексуализма, а след това – дали да не се разправим най-после с „либералната сган“.

А горкият храбър и беден народ, който не бил длъжен да знае и да разбира, не забелязва как го ограбват, като под носа му конспиративно отмъкват държавата и бъдещето му, но се е завайкал за световната конспирация, която ще му вземе половата идентичност.

Някой ще каже, че и това е конспиративна теория. Дано да е прав.