Независимостта на Косово допринесе значително за стабилизирането на Балканите, но в ядрото си конфликтът продължава да тлее. Актуалният "митнически" сблъсък между Косово и Сърбия е просто продължение на сръбско-албанския антагонизъм на по-малка сцена. Във (вероятно) последното действие става дума за въпроса кой ще контролира населения от сърби хинтерланд на етнически разделения град Митровица в Северно Косово.

Край на контрабандата

На първо време - за това поне успяха да се споразумеят Белград и Прищина - това ще бъдат войниците на КФОР. Споразумението съдържа 11 точки, но засега първата - и според косоварската версия най-важната - не е изпълнена: разчистването на шосейните блокади, издигнати от косовските сърби. Реалистично е да се очаква обаче, че това ще стане рано или късно и временното споразумение ще може да влезе в сила. Това би бил поне половинчат успех за Прищина.

Предвижда се граничните пунктове да останат засега "по принцип" затворени - поради съображения за сигурност. По този начин ще се пресече транспортът на (необмитявани досега, тоест контрабандни) стоки от Сърбия; ще се допускат само хуманитарни помощи. От тези ограничения са освободени само стоките, предназначени за сръбската православна църква и нейните разпръснати из цяло Косово манастири. Всеки камион ще бъде проверян обаче за оръжие.

Всичко е политика

Самата формулировка, че споразумението щяло да бъде в сила "най-малко" до 15 септември, документира неговия временен характер. Двете страни трябва тепърва да решат дали изобщо желаят решение. Предвид напрегнатите не-отношения между Белград и Прищина, между тях няма "технически проблеми" - всичко се превръща в политика.

Хашим Тачи може би е изпратил своите специални части на границата, защото, притискан от корупционните обвинения в неговото обкръжение и резкия спад на популярността му, търсеше бърз вътрешнополитически успех. Сърбия пък не може да си позволи в момента никакъв конфликт, за да не застраши получаването тази есен на жадувания кандидатски статут за ЕС. Изобщо европерспективата е най-силното средство за натиск на ЕС срещу двете страни.