За представителите на не -албанското население - например на ромите, подобно връщане в Косово е на практика невъзможно. Къщите на повечето от тях са разрушени, както разказва един бежанец в Германия, живял до 18 март 2004 година във Вучитрън, в близост до Косовска Митровица:

"Албански екстремисти - общо към 5000 или 6000 на брой ни нападнаха. Изхвърлиха ни от нашите къщи и после ги подпалиха."

Местната полиция така и не се намесила,

около 5 000 ашкали били прокудени от родното им място,

сред тях и Беким Реджепи, който днес живее в Германия заедно с жена си и трите си деца:

"След тези събития трябваше да напуснем Косово, веднъж за винаги."

Вучитрън обаче не е изолиран случай. Подобни сцени се разиграват на доста места в Косово след края на военната интервенция на НАТО в полза на косовските албанци. Докато косовските сърби намериха приют в сръбските анклави в северната част на провинцията или в самата Сърбия, роми и ашкали останаха без закрила и повечето от тях бяха принудени да бягат към Западна Европа. Голяма част от тях са в Германия.

По време на най-силните гонения, в Германия дойдоха около 120 000 души от Косово

Някои от тях са се върнали междувременно обратно, други имат вече право на неограничен престой, а около 33 000 души са длъжни да напуснат страната. Става дума предимно за роми и ашкали - т.е. за неалбанско население, което почти няма перспектива да си намери работа в Косово, нито пък подслон. Положението в Косово като цяло е още твърде несигурно. Да се връщат представители на етническите малцинства обратно и то против волята им е безотговорно - смятат представители на организацията в защита на бежанците Про Азюл. Що се отнася до Беким Реджепи: той има право да остане в Германия още три месеца. После германските власти отново ще преценяват, дали да го оставят в страната и за колко време. Самият Реджепи обаче не може и да си представи, че може да се върне при онези, които са го прогонили от родното му място и казва:

"Не, няма повече възможност за връщане. Ще трябва да измине още доста време, преди връщането ни там да стане мислимо."