Силвио Берлускони би трябвало да е доволен, ако удържи до Коледа, за да обяви преждевременни избори. Само натискът от европейските партньори и страхът от пазарите са факторите, които все още държат на крака управляващото мнозинство. Опашката от партийни делегации пред Куиринале, президентския дворец, създава впечатлението за предкризисна ситуация - и същевременно усилва подозрителността на Берлускони в ролята на президента Наполитано.

Дните му са преброени?

Със своите неформални сондажи Наполитано цели да намали несигурността. И да разбере какво би станало, ако Берлускони падне. Отказът на Кавалиере да се оттегли съответства на сметката му да се възползва от антикризисните мерки, за да изкопчи поредното "да". Само че парламентарното номадство на някои берлусконисти е свидетелство за уронващия се блок на мнозинството.

Кошмарът на Берлускони е раждането на едно друго правителство. Пиер Фердинандо Казини, лидерът на християндемократите, заяви, че не бил назовал на Наполитано конкретни имена, защото "това не бяха официални консултации". Уточнението обаче навежда на мисълта, че кулминацията на кризата наближава. Политическите противници отказват да помогнат на дясноцентристката коалиция докато Берлускони не си вземе шапката. И всичко това - на един фон, драматично променен от финансовите пазари.

Застой

Със средния пръст, който постоянно размахва, Умберто Боси, лидерът на коалиционната Северна лига, е идеалната метафора на застоя. Отвъд своята усилваща се вулгарност, той е емблемата на една коалиция, която е наясно, че ерата Берлускони е към края си, но въпреки това отказва да погледне истината в очите - безсилието, олицетворявано не от вчера от Народа на свободата и Лигата.

АГ/КС/МФ/АФП/С. Гяуров

Редактор: М. Илчева