Сапа е малко градче в северната планинска част на Виетнам в близост до китайската граница. Градчето се прочу с идиличната си планинска природа и се превърна в любима туристическа дестинация. На всички снимки от Виетнам могат да се видят винаги усмихнатите момичета от народностната група хмонг с техните пъстри носии. Зад живописните кулиси обаче зее огромна бездна. Тук постоянно изчезват млади жени. Във всяко село около Сапа майките, сестрите и съседите разказват едно и също: "Момичетата изчезнаха в Китай".

Китайската семейна политика и последиците за съседите

В Китай има огромен недостиг на жени. Въведената през 1979 година политика на "едното дете", съгласно която в едно семейство може да има само едно дете, както и желанието на семействата да имат за наследник син доведоха до масови аборти на женските зародиши. Експертите изчисляват, че през 2020 година в Китай ще има 30 до 40 милиона повече мъже във възраст за брак. През октомври 2015 година политиката на едното дете беше официално прекратена и семействата могат вече да имат по две деца. Но проблемът ще продължи да съществува още дълги години. Безброй китайски мъже не могат да си намерят съпруги. Особено тези, които нямат достатъчно пари, са с много лоши шансове за брак. В резултат търговията с хора и бизнесът с принудителните бракове процъфтяват - жертва са жени главно от Виетнам, но и от другите съседни страни.

Отвлечени от близки хора

Засега не съществуват достоверни цифри от Виетнам. "Знаем, че биват отвличани жени от всички региони на Виетнам. Предполагаме обаче, че голям брой от случаите не са регистрирани", казва основателят на детската фондация Blue Dragon в Ханой Михаел Брозовски. Досега неговата фондация е помогнала на повече от 260 отвлечени жени да се завърнат обратно в родината си. При това става дума за жени, които се успели чак след години да дадат признаци на живот чрез интернет или чрез мобилните си телефони. След завръщането си във Виетнам много жени разказват все същата история. Че са били упоени и се събудили вече в Китай. Истината е малко по-различна, казва Михаел Брозовски. По правило похитителите не са чужди хора, а хора от близкото обкръжение. "Знаем, че повечето похитители дълго време изграждат отношения на доверие с жертвата си. И тъй като жертвите често сами си приписват вина, не искат да признаят, че са били отвлечени от близки хора. А това затруднява превенцията", казва Брозовски.

Любовта като примамка

Има два типични сценария. Похитителите обещават на жените работа в Китай. А това е сериозно предложение за виетнамските жени, които ежедневно се борят за оцеляване. Във втория вариант похитителите се представят за кандидат-женихи и шармантни ухажьори. Михаел Брозовски разказва за един случай, при който млад мъж е поддържал любовна връзка с виетнамско момиче цяла година. Запознал се с нейното семейство. И чак след година отвлякъл момичето в Китай. Отвлечените жени се предават на "брачни посредници" в Китай. 22-годишната екскурзоводка Чан от Сапа описва опасностите. "Вече не знаем на кого да вярваме. Преди моята сватба хората ми казаха да внимавам, годеникът ми да не ме продаде в Китай. Жените и момичетата в селата около Сапа стават лесна жертва. Те не познават света и никога не са били в някой град. Доверяват се много бързо, когато някой е мил с тях", казва Чан.

Опасна традиция

Михаел Брозовски казва, че понякога и заможни жени с добро образование също стават жертва на търговията с хора. Но бедността и отдалечеността на регионите са основни фактори на заплаха. Освен това семействата в отдалечените райони по-трудно могат да получат помощ или да подадат оплакване в полицията. Похитителите знаят това. Един стар, но все още практикуван ритуал сред етническите малцинства също играе определена роля. По традиция младите мъже "отвличат" изгората си и я държат три дни при себе си вкъщи, преди да поискат официално ръката й от родителите. А това води до там, че семействата реагират твърде късно, когато дъщеря им не се прибере у дома. Михаел Брозовски подчертава, че във Виетнам не са регистрирани случаи, при които самите родители продават дъщерите си.

Трудно завръщане

Дори и тези жени, които успяват да избягат, дълго не могат да преодолеят травмите. В някои случаи те биват приети с много обич в семейството. Но и в тези случаи детската фондация Blue Dragon оказва помощ на завърналите се и техните семейства. "Много от отвлечените момичета не са имали право дълго да напускат жилището си в Китай. И след завръщането си не знаят как да се справят с новопридобитата свобода. Ние обясняваме и на родителите защо завърналите си жени страдат от безсъние и други психически травми", казва психоложката Дин Ти Мин Чао. Реинтеграцията в семейството понякога не функционира. Особено в малките села. Жените биват стигматизирани. "Затова някои от тях пристигат в Ханой, където живеят в комуни с други жени със сходни съдби. Фондацията им помага в търсенето на възможности за квалификация и обучение, за да могат въпреки всичко сами да градят бъдещето си", изтъква Дин Ти Мин Чао.