Една типично британска хумореска твърди, че безработният британец отивал да лови риба, а безработният германецът отивал при нацистите. Намекът е ясен: германците не могат спокойно да преживяват кризи и са склонни към истерични реакции за дребни неща. Досега поне в германското общество не се забелязва истерия, породена от финансовата криза, независимо, че прогнозите са ясни:

Задава се рецесия

ново увеличаване на безработицата и спад в доходите. През последните две години безработицата намаляваше постоянно и от пет милиона падна на около три, но въпреки това никой в Германия не си позволява лекомислено да напусне работа, ако не му харесват условията на труда или заплащането. Условията на пазара просто не го позволяват.

В България нещата в момента са други. Голяма част от работещите и то не само по-висококвалифицираните и по-младите се намират в комфортната ситуация да избират условия на труда и заплащане и лесно да обръщат гръб на работодатели, които предлагат недостатъчно. Добрият стопански прираст облекчаваше това досега. След глобална криза на финансите, която вече прескача и към реалните икономики, нещата няма да останат същите.

Пролеттта на българското стопанско оживление ще излезе твърде кратка

а зимата, която се задава, може да бъде мразовита и продължителна. Затягането на кредитирането, увеличаването на инфлацията, намаляването на стопанския прираст и на инвестициите и оттам увеличаването на безработицата отново ще разкрият някои слабости на българския пазар на труда и най-вече основната - недостигът на добре квалифицирани работници и специалисти за индустрията, търговията и услугите.

И сега германските фирми в България се оплакват от това, че този недостиг ги изправя пред сериозни трудности и възпрепятства инвестиционни начинания. Те се опитват да решават този проблем чрез собствена - вътрешнофирмена квалификация и обучение - традиция, която е много силно развита сред германските фирми на средното съсловие.

Германски поуки

Прохождащото българско средно съсловие може само да мечтае за подобна сила и опит. Ясно е обаче, че то има шанс да просперира като германското, само ако обучава, специализира и квалифицира своите кадри и ако търси иновации, които да му гарантират конкурентна сила на пазара. Същото важи и за държавната образователна политика: само ако се отделят много пари и усилия за образованието на всички, без разлика от социалното им положение, българите ще имат бъдеще в сегашния технологизиран свят. Това е единственият начин да се избяга от имиджа на държава с ниски заплати и ниско квалифицирани работници. Не стане ли това, ще си останем за европейците евтина работна ръка за брането на ягоди или за гледането на възрастни хора.