Край бреговете на Луизиана: как морето "изяжда" земята
Клаудия Саре
4 май 2021
Край бреговете на Луизиана положението е критично. Нивото на водата в Мексиканския залив непрекъснато расте и поглъща огромни части от заблатените местности на сушата. Урагани и наводнения прогонват все повече хора.
"От 1973 година досега сме загубили вероятно около 30 процента от тази блатисти местности", казва Лайл Панепинто, който всеки ден прелита със своята „Чесна“ над делтата на Мисисипи в американския щат Луизиана. И всеки ден вижда как водата превзема нови и нови територии.
Уникална екосистема
Със своите хиляди ръкави и островчета делтата на Мисисипи представлява уникална екосистема с редки видове риби, земноводни и птици. Но климатичните промени влияят пагубно на тази огромна блатиста местност край бреговете на Мексиканския залив. Повишаващото се морско ниво „изяжда“ вече много части от крайбрежната ивица, казва Синтия Сарту.
65-годишната природозащитничка ръководи дейността на екологичната организация „Healthy Gulf“ в Ню Орлийнс, работеща за спасяването на бреговата ивица. „Само за ден и половина водата поглъща блатиста местност с размерите на футболно игрище“, казва тя. Сарту припомня, че хората в района разчитат на тези мочурливи райони, които ги предпазват от още по-големи наводнения.
Заради промените в климата в района зачестиха мощните урагани и наводнения. Поради тази причина много жители на крайбрежните райони в щата Луизиана вече са напуснали родните си места. На островчето Isle de Jean Charles в делтата на Мисисипи са останали да живеят едва четири семейства, представители на коренното население. Голяма е опасността съседният остров-дюна Grand Isle с дългата си пясъчна плажна ивица след време също да изчезне под водата, споделя опасенията си Тим Бредбъри, който живее на острова.
Едно от възможните решения са проектите за ренатуриране, които залагат на прехвърлянето на седиментни почви от Мисисипи към делтата. Местните власти в Луизиана са одобрили два такива проекта, които засега са постигнали скромни резултати.
Нужни са нови решения
След поредния обход от въздуха Лайл Панепинто казва, че въпреки всички апокалиптични сценарии местните хора няма да напуснат региона: „Повечето хора, родени и израснали на това място, го обичат и ще останат завинаги тук“, казва пилотът.
А хората от блатистите местности в делтата на Мисисипи се надяват, че ще могат да останат по тези места поне още 50 до 100 години. Следващите поколения просто ще трябва да измислят някакво ново решение.
******
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Климатът - заплаха за културата и историята
Промените в климата променят и ситуацията за много културни ценности: сгради, градски стени и паркове трябва да бъдат подготвени за суша и други екстремни условия.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Дрезден
През 2002-а година "наводнението на века" остави под вода големи части от Дрезден и застраши множество културни ценности. Наводнен бе и бароковият комплекс "Цвингер". Общината създаде работна група, която да осигури подготовката за екстремни природни явления в бъдеще - чрез т.нар. климатично моделиране.
Снимка: Matthias Hiekel dpa/lsn/picture alliance
Венеция
Градът, изграден върху острови, отдавна се бори с влиянието на водата, но климатичните аномалии подсилват явленията като наводнението от 2019-а година. Наводнена бе и операта (на снимката), пострадаха и дворци, и църкви. За научните изследвания от значение са не само този вид екстремни метеорологични събития, но и дългосрочните промени, причинени от изменението на климата.
Снимка: Annette Reuther/dpa/picture alliance
Замъкът Морицбург
В миналото основен проблем за културните ценности бе високата влажност на въздуха, изместена междувременно от все повече сухота. Това важи и за бароковия замък Морицбург в Саксония, пълен с ценни старинни кожени тапети. Рисунките по тях вече бяха основно ремонтирани заради повреди и пукнатини - причинени именно от периодите на екстремно затопляване.
Италианският град Губио в Умбрия е заобиколен от историческа градска стена. Подобно на двореца и археологическите разкопки в града, тя е под заплаха заради влагата и почвените измествания. Част от градската стена се срути, след като хоросанът бе разрушен от дъжд. Европейски изследователски проект има за цел да спаси древните паметници чрез електромагнитно сканиране.
Снимка: NielsDK/ imageBROKER/picture alliance
Крепостта Кулес
Крепостта Кулес на входа на пристанището в Ираклион, столицата на Крит, е там от началото на 16-и век. Въпреки, че устояла в продължение на столетия, днес е заплашена от промените във вълнението. Те са следствие от промяната на посоката на вятъра в резултат от изменението на климата. Водата прониква през стените, причинявайки ерозия, в крепостта се напластява натриев хлорид, който я разрушава.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Стоунхендж
Тези мегалитни паметници съществуват от повече от 4000 години. Но къртиците ровят земята така, че могат да предизвикат срутването на паметниците. И този процес е свързан с климата: меките зими увеличават популацията на къртиците. Земните червеи, тяхната предпочитана храна, също се размножават по-интензивно в по-топлата и влажна почва. Силните дъждове също подкопават фундамента на Стоунхендж.
Снимка: Andrew Matthews/PA/picture alliance
Висмар, Неапол и Истанбул
Старият град на Висмар с неговите исторически сгради е културно наследство, подобно на старите градове на Любек и Щралзунд. В дългосрочен план всички те са застрашени от повишаването на морското равнище. Ако глобалното затопляне продължи, бъдещите археолози ще трябва да търсят нашето наследство под вода. Центровете на градовете Неапол, Брюж и Истанбул също са под заплаха.
Снимка: Jens Büttner/ZB/picture alliance
Исторически паркове и градини
Изменението на климата засяга не само сградите - историческите паркове и градини като този към двореца Сансуси в Потсдам също трябва да бъдат подготвени за новите метеорологични условия. Някои проекти тестват модели за укрепване на устойчивостта на растенията. Освен това се изследва как растителността да се адаптира по-добре към климата.
