Цели 4 500 тона фин прах ще замъглят новогодишното небе само в Германия. Причината: милионите фойерверки. Любителите на новогодишната пукотевица бранят на живот и смърт това развлечение, но дните му изглеждат преброени.
Снимка: imago/Michael Schulz
Реклама
Бум, бум, бум! С наближаването на празниците наближава и голямата пукотевица. Стотици милиони евро ще бъдат похарчени за фойерверки, десетки хиляди тона фини прахови частици и въглероден двуокис ще замъглят новогодишното небе.
Точните числа за Германия: тази година от продажбата на фойерверки се очаква оборот от 130 милиона евро, а според Службата за опазване на околната среда, в атмосферата ще попаднат 4 500 тона фин прах. Ако екстраполираме тези числа поне за европейските държави, картината става още по-потискаща.
"Вече няма да продаваме фойерверки"
Любителите на новогодишната пукотевица бранят на живот и смърт това свое традиционно развлечение, но неговите дни (по-скоро години) са преброени. Фирми, общини, защитници на животните, граждански инициативи все по-масово обявяват война на фойерверките. Тези дни екипът на супермаркета „Майерс-Едека“ в германския град Ноймюнстер оповести във Фейсбук следното: „Животните, наши приятели в „Майерс-Едека“, решиха единодушно - тази година при нас НЯМА да се продават фойерверки. Ние решихме да изплатим един свой дълг към тези влажни нослета и към цялата природа. И затова вече няма да даваме принос за огромното замърсяване с фин прах и за тежките страхове на животните". Магазини на „Едека“ в още два германски града ще последват този пример.
Голямата верига строителни хипермаркети „Хорнбах“ също реши да не продава повече фойерверки. Говорител на фирмата заяви: „Дълго обсъждахме въпроса и накрая решихме да извадим фойерверките от асортимента си през 2020 година". Друга верига строителни супермаркети, „Веркерс Велт“, спира продажбата на фойерверки в град Мьолн. Същото решение още миналата година взе голямата верига супермаркети Rewe в Райнланд-Пфалц.
Мерки вече взимат и редица германски градове. В Хамбург през Новогодишната нощ фойерверките са забранени в част от центъра на града. В Мюнхен забраната важи за целия Стар град и пешеходната зона. В Кьолн, Щутгарт и Хановер също ще има „зони, свободни от фойерверки".
Улица в Берлин след новогодишната пукотевицаСнимка: picture-alliance/dpa/W. Steinberg
Дали наистина си имаме работа с трайна тенденция в търговския бранш? От Съюза на търговците HDE са предпазливи: „Нямаме сведения“. В Съюза на пиротехническата индустрия също нямат информация колко големи вериги са решили да не продават фойерверки, но се надяват продажбите да се задържат на миналогодишното равнище.
Обрат?
Хилядите тонове фини прахови частици и въглероден двуокис, които се отделят в резултат от фойерверките, сериозно развалят въздуха, който дишаме. Ето защо германската организация „Екопомощ“ предлага фойерверките да бъдат забранени в онези 98 града, където редовно се преминава горната допустима граница. В същия дух са и редица местни петиции. Но срещу фойерверките водят битка не само еколозите. Защитниците на животните непрекъснато напомнят, че новогодишната пукотевица причинява страх и панически състояния не само у домашните, но и у дивите животни.
Изпълнителният директор на Съюза на пиротехническата индустрия Клаус Готцен смята, че забраните са неправилна мярка, защото еко-дебатът се водел несериозно. Според него, замърсяването с фин прах и въглероден двуокис е минимално в сравнение с други причинители. Колкото до нараняванията, Готцен твърди, че те се дължат главно на злоупотреба с алкохол и сбивания, а не на легално закупени фойерверки.
За сведение: жертвите на терористични покушения в Германия през 2018 бяха по-малко от жертвите на фойерверки.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
ЧНГ - кой как празнува по света
С фойерверки, отколешни обичаи или просто с добри намерения - навсякъде по света хората отбелязват настъпването на новата година. Представяме Ви някои от традициите, свързани с празника. И започваме с българските.
Снимка: Imago/blickwinkel/McPhoto/R. Burch
България
На новогодишната трапеза в България не бива да липсва традиционната баница с късмети. Най-разпространеният обичай, свързан с нея, е поставянето на дрянови пъпки, които се наричат за здраве, късмет, благополучие, успехи и плодородие. Друг обичай е сурвакането - деца обикалят къщите с украсена дрянова пръчка и с леко потупване по гърба пожелавят на близките си здраве и късмет през Новата година.
Снимка: Taratorki - Fotolia.com
Шоплук
С благоденствието през Новата година е свързан и един друг ритуал в България: прогонването на злите духове. Кукерите, танцьори в ритуални маски, танцуват по улиците, за да плашат лошите сили и да пъдят студа. А за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други. На снимката: участници в традиционния Международен кукерски фестивал "Сурва" в Перник.
Снимка: picture-alliance/dpa/V. Donev
Германия
За късмет, пари, любов и щастие германците си подаряват розови марципанови прасенца и леят олово. По фигурките, които се получават от излятото олово, се гадае за бъдещето. В Германия са се запазили и различни локални новогодишни обичаи.
Снимка: BilderBox
Шварцвалд
Точно в 8:00 часа на първи януари в областта Шварцвалд-Баар пехотинци от историческия Гренадирски корпус възвестяват настъпилата Нова година с топовни салюти. Ритуалът води началото си от далечната 1633 година и напомня за зимната обсада на Вилинген от шведски и вюртембергски войски.
Снимка: picture-alliance/dpa/P. Seeger
Испания
На прага между старата и новата година испанците изпълняват един стар ритуал: едновременно с ударите на часовника, отброяващи последните мигове от старата година, те сдъвкват по едно зърно грозде - общо 12 на брой. Който сбърка при броенето, рискува късметът да му изневери през Новата година. Специално за този обичай в испанските супермаркети се продават пакетчета с по 12 гроздови зърна.
Снимка: picture-alliance/dpa/J.M. Garcia
Швейцария
В швейцарския кантон Апенцел облечени в традиционни носии "коледари" (Silvesterschläuse) обикалят от къща на къща, за да поздравят селските стопани с настъпването на Новата година. На главите си носят пищно украсени шапки с мотиви и сцени от живота на местните хора, а към носиите им са прикрепени звънци. "Коледарите" пеят и танцуват, в замяна на което биват дарявани с храна, топли напитки и пари.
Снимка: picture-alliance/dpa/R. Kühne
Русия
След новогодишното приветствие на президента, излъчвано по телевизията, идва ред на новогодишния тост. Много руснаци излизат по площадите на големите градове, където вдигат наздравица. Тъй като руската православна църква следва не Грегорианския, а Юлианския календар, руснаците празнуват Коледа на 7 януари - седмица след Нова година.
Снимка: picture-alliance/dpa/N. Anton
Италия
Две неща не трябва да липсват в новогодишната нощ на италианците - традиционният джолан с леща и... червеното бельо. Смята се, че то е гарант за щастливи и успешни дни през Новата година. Затова в дните преди празника витрините на магазините "почервеняват" - от дантелените бикини до боксерките, всичко трябва да бъде в червено.
Снимка: picture-alliance/dpa/P.Seeger
Бразилия
На прочутия плаж Копакабана в Рио де Жанейро се стичат хиляди хора, привлечени от пищната заря. Традицията повелява да се носят бели одежди - цветът на мира, чистотата и невинността гарантира успешния старт в Новата година.
Снимка: picture-alliance/dpa/M. Sayao
Китай
В Китай обикновено украсяват домовете си с огромни фенери, а коледното дръвче се нарича Дърво на светлината. Китайските малчугани получават подаръците си едва в края на януари, когато е китайската Нова година.
Снимка: AP
Япония
Този танц с топка се нарича "Кемари". Традиционно се изпълнява в началото на новата година от актьори, облечени в исторически костюми. В празничното меню на японците не бива да липсват традиционните лепкави оризови топки "Мочи", които обещават дълъг живот.
