По отношение на описанието на трудностите с Медведев не може да се спори. Той е прав по почти всеки отделен пункт. Изброените проблеми съществено допринасят за това Русия да не може да изчерпва потенциалните си възможности и да не може да предложи на гражданите си съвременни условия на живот. Поради което е и правилно, че Медведев под девиза "модернизация на Русия" призовава към дълбоки промени.

Медведев и Путин - в дълбок конфликт?

Много от поставените от него работни задачи за правителствените и държавни органи звучат също добре: като се започне от рeторически умелото изказване, че модернизацията трябва да се обляга на ценностите и институциите на демокрацията, та до плановете на Медведев за Северен Кавказ или големите руски градове. Означава ли това скъсване с т.н. "тандемокрация", практикувана в Русия?

Съгласието с формулировките на проблемите не бива да отклонява вниманието от два въпроса: първо - доколко амбициозните цели в условията на описаните от Медведев проблеми като корупция и могъщество на държавната бюрокрация могат изобщо да бъдат реализирани. И второ - може ли Русия да бъде успешно модернизирана по отношение на технологиите и икономиката, без да бъдат предприети и дълбоки политически структурни реформи.

Защото по адрес на държавната и политическата сфера изказването на Медведев беше по-скоро скромно. Наистина той отправи критика по адрес на авторитаризма на регионално равнище, като издигна и искания за някои малки облекчения за опозиционните сили, критикуващи системата. Но истински предложения за реформиране на политическата система или на руското правораздавене отсъстваха в речта на Медведев.

Любопитно за експертите по кремълските въпроси бе искането на Медведев за преструктуриране на държавните кооперации, защото създаването на тези държавни холдинги беше един от последните актове, предприети от Путин в качеството му на президент, докато беше още такъв. Да се прави обаче оттук извода за дълбок конфликт между Медведев и Путин би било прибързано. В крайна сметка Медведев, с искането си за икономическа модернизация на страната, остана в рамките на предписаната от политическия си наставник и настоящ премиер Путин стратегия.

Заслугата на Медведев е по-скоро в това, че той доразвива по същество пропагандираната от години насам цел за модернизиране на Русия и използването на демократична реторика. Това кара, както винаги, оптимистите да таят надежди, но реалистите ще настояват думите на Медведев най-сетне да бъдат последвани от дела.

Промяна на ориентацията

При все това посланието на Медведев предлага на Запада и особено на европейците и германците сериозни шансове. Защото за първи път Русия формулира статута на световна сила, към който се стреми, не посредством идеология или данни за военна мощ, а чрез въпроса дали може да предложи на гражданите си съвременни условия за живот. Тази промяна на ориентацията принуждава Русия да поеме принципно поведение на сътрудничество с външния свят. Защото само интегрирайки се в световната икономика, Москва може да постигне целта "модернизация", както изтъкна самият Медведев.

Затова не беше и изненадващо, че руският президент само бегло се спря на международната тематика: Русия възнамерявала да води чисто прагматична външна политика, за подсигуряване на вътрешната си модернизация. В историческа перспектива това би било за Русия смяна на парадигмите. Сега от държавите в ЕС се очаква с ясна дефиниция на собствените им цели и конкретни помощи за руската модернизация да се възползват от този шанс.