От регионалната столица Сибиу до село Алтана се пътува не повече от половин час. Стигайки там, човек се чувства така, сакаш се е върнал векове назад. В самия край на Алтана се намира ромската махала, която е кацнала върху малък хълм. Това кално място, което е изолирано от останалата част на селото, е потънало в крайна мизерия.

Пътищата, водещи към махалата, са без настилка, а когато завали дъжд, всичко потъва в кал. Повечето къщи са паянтови – сглобени от плет и кал. Луксът на това място е да притежаваш масивно изградена къща. Новата тухлена къща на семейство Прикоп e почти готова, но бъдещите ѝ обитатели нямат пари, за да я довършат.

Затова Козмин Прикоп все още живее с жена си и шестте си деца в една от дървените колиби – в едно-единствено помещение с размери 4 на 4 метра, в което желязната печка с твърдо гориво служи и за отопление, и за готвене. Чешмата е отвън на двора, който незабавно се превръща в море от кал, щом падне дъжд. Трудно е да си представиш, че през 21 век в Европа може да съществува подобно място.

Бедност, докъдето ти стига окото

Под натиск от ЕС Румъния също изготви свой план за ромска интеграция, но в това село, както и на много други места в страната, не се забелязва почти никакъв ефект. Помощ оказва само една частна инициатива - "Помощ за децата в Трансилвания", организирана от германката Джени Рашес. Тя пристигнала в Румъния преди 15 години. Мизерията на местните хора я потресла и затова решила да помага с каквото може. Първата фаза от строежа на новата къща на семейство Прикоп е била завършена с дарения, събрани от нейната организация. За довършването на къщата обаче трябват още пари.

Главата на семейството Козмин Прикоп известно време работил във фирма за строителни материали, но от минималната заплата, която получавал там, нямало как да осигурява издръжката на семейството си. А Козмин непременно искал да построи истинска къща за децата си. "Отидох в банката да искам кредит, но понеже имам нисък доход, не бях одобрен", казва той.

Подкрепата на Джени Рашес върнала надеждите на семейството. Навремето тя пристигнала в Румъния, за помага на запуснати и изоставени деца. Германката междувременно е разбрала, че ключът към успеха е работата с ромските семейства – че е важно те да имат нормален дом и прилични условия за живот, защото от това зависи и образованието на децата. Ако са дрипави и недохранени и нямат учебни пособия – нямат шансове и в училище.

Дрехи, тетрадки, учебници - всичко това междувременно се  набавя от дарения. Но за да ги получат, семействата са длъжни да изпълняват определени задължения. Принципът е: помощ за самопомощ - който активно си търси работа, получава допълнителни облаги – например повече хранителни продукти.

Засега едва всяко пето ромско дете от региона ходи на училище, а мечтата на Джени е всички деца да получат образование. Само така те биха имали някаква перспектива. Но дори онези, които успеят да стигнат до средното училище, не винаги го завършват – бедността е клопка, от която трудно се излиза: родителите често нямат пари, за да плащат за пътуването на децата до близкия град. Джени Рашес обаче не се предава. Всяка новопостроена къща и всяко ромско дете, което сутрин отива на училище, е малка победа.

 А къде е Европа?

Ромите са най-многобройното малцинство в Европа. Всяка страна-членка на ЕС е длъжна да изработи и представи свой национален план за интеграция на ромите. Много често обаче отделните правителства си имат други приоритети. Друг проблем е корупцията. Джени Рашес от години се опитва да работи заедно с местната администрация, но истинска помощ от нея тя не е видяла, по-скоро - пречки. Германката не се и опитва да получи европейско финансиране за своите проекти, защото не вярва, че може да преодолее бюрократичните спънки.

„Румъния извлече огромни ползи от европейското си членство“, казва Джени. Полицията и властите например вече не могат да се отнасят така безцеремонно с ромите, както преди, когато цели ромски квартали бяха унищожавани, а жителите им - насилствено изселвани. И все пак - близо 1/3 от населението на Румъния живее в бедност - най-вече в селските райони. А сред тях ромите са най-бедната група. 

Годишно Румъния получава по 10 милиарда евро от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Част от тези средства са предвидени за интеграцията на ромите, но липсва ефективен контрол над изразходването им, а критиките от Брюксел явно не вършат много работа. Сибиу беше излъскан за Европейската среща на върха - много фасади бяха ремонтирани и прясно боядисани, навсякъде се развяват европейски знамена.

Лидерите на страните от ЕС обаче виждат само едната страна на медала. По този повод германката Джени Рашес казва: "За да си съставят по-пълна представа, те би трябвало поне за малко да напуснат заседателните зали, в които си говорят за "социална Европа", и да видят как живеят хората тук". Мнозина от тях навярно биха преживели истински шок при вида на колибите от слама и кал в Алтана.

*****

Разглеждайте и това видео на ДВ: