Замисляли ли сте се дори за миг на какво подлагате краката си ежедневно? В продължение на години те изминават по хиляди крачки всеки ден. Ние вървим, тичаме, скачаме, танцуваме - все с тях. И много повече. Краката ни вършат изключително тежка работа, за която почти не се замисляме. Те са нещо много повече от обикновена платформа - намиращите се в краката хиляди нервни окончания и сензори сигнализират за всяко малко камъче в обувката, превръщат всяка стъпка из острите камънаци в еквилибристика, а разходката по пясъчния плаж - в нещо много отпускащо.

Два вършат работа за четири

Конструкцията на краката ни е много сложна - почти 30 кости, почти 60 стави, 60 мускули, над 100 връзки и 200 сухожилия ги превръщат в истинско произведение на изкуството. При това човешкият крак съвсем не е толкова стар - долните ни крайници са добили днешната си форма едва в течение на развитието на изправената стойка.

Процесът е бил свързан с много предизвикателства - докато цялото ни тегло се опре само на два крака, вместо на четири. Основната тежест е изцяло изместена, поддържането на равновесието става доста по-сложно. Най-големи са промените в петата, която днес е особено важна за изправената стойка.

Особено забележителна конструкция има стъпалото. То съдържа възглавничка от мазнини, която е изключително важна за смекчаването на натоварването при ходене и тичане. При предците ни стъпалото все още е в директен контакт със земята, докато днес много рядко ни се случва да ходим боси. А това би било най-доброто, тъй като без обувки натоварването при ходене се разпределя равномерно и хармонично върху целия крак.

В "работата" участват всичките 60 мускула и 214 сухожилия, които позволяват мекото и гъвкаво движение. Именно това много често е невъзможно с обути крака. Пред мускулите и сухожилията няма никакви предизвикателства и те са застрашени от закърняване. Обичайното последствие е плоскостъпието.

Ходенето хич не е лесна работа

Автоматичното пристъпване е нещо напълно естествено за възрастните хора. Но децата трябва тепърва да го овладеят. В първите години от живота си те по правило стъпват с цялата повърхност на стъпалото. Едва към 10-годишна възраст се научават да вървят като възрастните.

С течение на времето и увеличаването на възрастта може да се случи краката да увеличат големината си. Това се дължи на постоянно намаляващата еластичност на тъканите, от която не са пощадени и краката. Тъй като все пак през годините телесното тегло ги натоварва със стотици тонове. Затова не би било странно, ако на по-късна възраст обувките са с два номера по-големи, отколкото на младини.