През 1866 династията Хоенцолерн-Зигмеринген дава на Румъния, и то по нейно желание, господар - става дума за княз Карл Айтел Фридрих Зефиринус Лудвиг фон Хоенцолерн-Зигмаринген, известен като Карол Първи. След обявяването на независимостта на Румъния през 1881 година той става първият крал на новата държава. Неговият племенник и наследник на трона Фердинанд Първи обаче още през 1921 година иска да прекъсне връзките с германската роднинска династия, след като в Първата световна война Румъния застава срещу Германия.

Всички се питат защо

Сега и Михай Първи тръгва по неговите стъпки. Бившият крал обяви, че изпълнява желанието на своя дядо и се отказва от германските си корени. Нещо, което в Румъния буди недоумение.

Всъщност Михай става формално крал на Румъния още като петгодишен - от 1927 до 1930, тъй като неговият баща Карол Втори се оттегля в сянка след редица политически гафове. Михай Първи отново е на трона от 1940 година до 1947. А четирите десетилетия комунистически режим детронираният крал прекарва в изгнание в Швейцария.

Още през 1990, веднага след падането на Берлинската стена, крал Михай предлага на румънското правителство да възстанови конституцията от 1923 и да възвърне монархията. Дотам обаче не се стига. На 23 април 1992 Михай се завръща за първи път в родината си след изгнанието в Швейцария. Посрещнат е триумфално, но тогавашните власти забраняват следващи визити. Едва на 28 февруари 1997 той получава румънски паспорт и е посрещнат от хиляди в родината си. Тогава той започна да лобира за приемането на Румъния в НАТО и ЕС в качеството си на специален пратеник на страната.

Амбициите на кралското семейство

Според социологически допитвания, възстановяването на монархията в Румъния няма никакъв шанс, въпреки че яростта на гражданите срещу управляващите политици е голяма. Спекулациите, че Михай възнамерява да отвори пътя към политиката на най-голямата си дъщеря - принцеса Маргарита - се посрещат със скептицизъм. Има обаче доста индикации, че съпругът на принцеса Маргарита - Раду Дуда, бивш посредствен актьор, има политически амбиции. През 2009 година той в присъствието на съпругата си обяви своята кандидатура за президентските избори. Изгледите за успех бяха толкова минимални, че пет месеца по-късно той сам се отказа.