В хода на едно телевизионно интервю президентът Бъсеску заяви, че абдикацията на едва 26-годишния по онова време крал Михай, на която в Румъния дълго се гледаше като на "патриотичен акт", било всъщност "акт на предателство към националните интереси". Думите на Бъсеску дойдоха съвсем неочаквано и дадоха тласък на оживени прения около миналото и настоящето на страната.

Премълчани истини

На 31 декември 1947, под натиска на доминираното от комунистите правителство, крал Михай абдикира и заминава в изгнание първо в Англия, а след това в Швейцария, където все още живее. По този начин отпада един решителен противник на тоталните претенции за власт на комунистическата партия и на съветското влияние. Отказът от трона се предшества от участието на Михай в сватбата на бъдещата британска кралица Елизабет, по време на която той се запознава с бъдещата си жена и е насърчен от Чърчил да се върне в Румъния.

Като обвини Михай в предателство, Бъсеску не спомена обаче признаците за ролята на краля през Втората световна война или установяването на съветската система зад фактически съгласуваната от съюзниците в Ялта "желязна завеса". Напротив, той подчерта, че в началото на войната Михай бил държавен глава, а маршал Йон Антонеску "само" министър-председател.

Какво цели Бъсеску?

През 1930 бащата на Михай се завръща от изгнание в Румъния и в отговор на терора на фашистката "Желязна гвардия" на Антонеску през 1938 установява монархическа диктатура. Две години по-късно той е принуден от Антонеску да се откаже от престола, заради отстъпването на Бесарабия и Северна Буковина на СССР, и 18-годишният Михай поема короната. По време на неговото регентство (докато е малолетен) Румъния участва на страната на Хитлер в нападението срещу СССР, румънските евреи и цигани са депортирани в Транснистрия, където умират над 200 000 души, Антонеску е свален от власт със съучастието на краля и Румъния застава на страната на съюзниците. След абдикацията му Михай можа да се завърне отново в родината си едва след края на комунистическия режим.

След атаката на Бъсеску румънските наблюдатели се питат каква е причината за тази агресия срещу много популярния в Румъния крал. Писателят Йон Виану смята, че просто преди изборите президентът се опитва да спечели благоволението на десните кръгове, които не спират да пледират за реабилитацията на маршал Антонеску. Няколко коментатори изтъкват, че Бъсеску влиза в противоречие и с възложения лично от него доклад, осъждащ комунизма, в който се казва, че кралят е абдикирал под натиска на комунистите. По този начин той се оказвал на една линия с бившия придворен поет на Чаушеску, а сега бесен националист Вадим Тудор. При представянето на доклада за комунизма в парламента Тудор започна да крещи: "Какво прави тук Михай Хоенцолерн? Той уби маршал Антонеску! Той ни продаде на руските войници!"

Цивилизован дискурс

От своя страна Андрей Корнеа подчертава, че няма повод за величаенето на Михай. За разлика от майка си (заради което тя бе почетена посмъртно в израелския мемориал Яд Вашем), той не направил нищо против депортациите, и изобщо не предприемал нищо без да има подкрепа. Едва когато решил, че съюзниците са достатъчно близо, Михай се осмелил на акцията срещу Антонеску на 23 август 1944, а когато се оказал сам срещу Съветите, той просто уредил заминаването си.

На първо място дебатите в Букурещ са свидетелство за продължаващия демонтаж на авторитета на президента Бъсеску. Същевременно - и това е може би по-важно - те показват постепенното цивилизоване на интелектуалния дискурс, в рамките на който сега открито и аргументирано се обсъжда миналото на Румъния и значението му за настоящето.