На крал Филип няма да му е лесно да излезе от сянката на популярния си баща Албер Втори, който през 2011 година успя да се справи с продължилата 541 дни правителствена криза, а през 90-те години успешно изведе страната от скандала с педофила Марк Дютру, наричан "чудовището от Шарлероа". Албер неслучайно носи почетната титла "Баща на родината".

Синът му Филип тепърва трябва покаже на какво е способен. Негова грижа е единството на страната, в която фламандци и валонци все теглят в различни посоки. И той е като че ли единственият, който може да скрепи пропуканата структура. Всички говорят за това какво разделя Белгия - фламандците говорят холандски, валонците - френски; фламандците имат повече промишленост, валонците - повече безработни. Накратко - тронът, който ще заеме Филип, няма да е от най-удобните.

Страхопочит и респект

Но той е узрял за новата си роля, смятат наблюдателите. "Наясно съм с отговорностите, които поемам", подчерта престолонаследникът. Той е военен пилот, любител на хеликоптерите, експерт в сферата на икономиката. Следвал е политология в Оксфорд и Станфорд, има многобройни социални ангажименти, но минава за срамежлив и малко непохватен. Затруднения среща в контактите си с медиите, пред които често блокира и прави грешки. Един журналист, например, бил нахокан заради твърде критичната си статия. "Той трябва да се отнася към мен със страхопочитание и респект, тъй като аз съм следващият крал", казва Филип.

Изпитанията започват още догодина

След като Албер Втори оповести решението си да се оттегли, дебатът около задачите на монарха пламна с нова сила. Фламандските политици искат Белгия да се превърне в протоколна монархия, т.е. кралят да има само представителни функции. "Конституцията трябва да бъде променена", настояват от партията "Новофламандски алианс", която е най-силната в страната. Новият крал вероятно в най-скоро време неизбежно ще бъде конфронтиран с този проект, особено като се има предвид, че следващата година предстоят избори.

Те именно ще бъдат и първото голямо изпитание за Филип. Той се ползва с уникалната привилегия да не гласува - като суверен би трябвало да е неутрален, но именно той е човекът, който трябва да направлява коалиционните преговори, това е негово задължение.

Единството преди всичко

С други думи, при коронацията става дума не толкова за бъдещето на монархията, колкото за бъдещето на страната. Както впрочем е било винаги. Борбата за всеобщото избирателно право е на път да взриви монархията още в началото на 19 век. "Сър, белгийци няма", казва през 1912 г. социалистът Жул Дестре на тогавашния крал Албер Първи. Кралят отговаря: "Това е напълно вярно. Но вярно е също така, че разцеплението на страната би било катастрофа, която може да доведе след себе си още повече неприятности и заплахи от всякакъв вид".

Всъщност, фламандци и валонци могат да сформират добър екип - показва 14-годишният брачен стаж на фламандеца Филип с валонката Матилде д' Юдекем д' Акоз. Двамата имат четири деца - Елизабет, Габриел, Емануел и Елеонор и са жив пример за това, че разбирателството между народите в Белгия е възможно.

АГ, ДПА, АА, ТБ, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева