1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Крал Филип и неговото наследство

20 юли 2013

Най-вече за политическото бъдеще на Белгия става дума при коронацията на престонаследника принц Филип. Големият въпрос е дали новият крал ще съумее да оправдае очакванията на поданиците си.

Снимка: picture-alliance/dpa

На крал Филип няма да му е лесно да излезе от сянката на популярния си баща Албер Втори, който през 2011 година успя да се справи с продължилата 541 дни правителствена криза, а през 90-те години успешно изведе страната от скандала с педофила Марк Дютру, наричан "чудовището от Шарлероа". Албер неслучайно носи почетната титла "Баща на родината".

Синът му Филип тепърва трябва покаже на какво е способен. Негова грижа е единството на страната, в която фламандци и валонци все теглят в различни посоки. И той е като че ли единственият, който може да скрепи пропуканата структура. Всички говорят за това какво разделя Белгия - фламандците говорят холандски, валонците - френски; фламандците имат повече промишленост, валонците - повече безработни. Накратко - тронът, който ще заеме Филип, няма да е от най-удобните.

Страхопочит и респект

Но той е узрял за новата си роля, смятат наблюдателите. "Наясно съм с отговорностите, които поемам", подчерта престолонаследникът. Той е военен пилот, любител на хеликоптерите, експерт в сферата на икономиката. Следвал е политология в Оксфорд и Станфорд, има многобройни социални ангажименти, но минава за срамежлив и малко непохватен. Затруднения среща в контактите си с медиите, пред които често блокира и прави грешки. Един журналист, например, бил нахокан заради твърде критичната си статия. "Той трябва да се отнася към мен със страхопочитание и респект, тъй като аз съм следващият крал", казва Филип.

Албер Втори и престонаследникът ФилипСнимка: Reuters

Изпитанията започват още догодина

След като Албер Втори оповести решението си да се оттегли, дебатът около задачите на монарха пламна с нова сила. Фламандските политици искат Белгия да се превърне в протоколна монархия, т.е. кралят да има само представителни функции. "Конституцията трябва да бъде променена", настояват от партията "Новофламандски алианс", която е най-силната в страната. Новият крал вероятно в най-скоро време неизбежно ще бъде конфронтиран с този проект, особено като се има предвид, че следващата година предстоят избори.

Те именно ще бъдат и първото голямо изпитание за Филип. Той се ползва с уникалната привилегия да не гласува - като суверен би трябвало да е неутрален, но именно той е човекът, който трябва да направлява коалиционните преговори, това е негово задължение.

Единството преди всичко

С други думи, при коронацията става дума не толкова за бъдещето на монархията, колкото за бъдещето на страната. Както впрочем е било винаги. Борбата за всеобщото избирателно право е на път да взриви монархията още в началото на 19 век. "Сър, белгийци няма", казва през 1912 г. социалистът Жул Дестре на тогавашния крал Албер Първи. Кралят отговаря: "Това е напълно вярно. Но вярно е също така, че разцеплението на страната би било катастрофа, която може да доведе след себе си още повече неприятности и заплахи от всякакъв вид".

Всъщност, фламандци и валонци могат да сформират добър екип - показва 14-годишният брачен стаж на фламандеца Филип с валонката Матилде д' Юдекем д' Акоз. Двамата имат четири деца - Елизабет, Габриел, Емануел и Елеонор и са жив пример за това, че разбирателството между народите в Белгия е възможно.

АГ, ДПА, АА, ТБ, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ