В историческия център на града точно срещу Palais Equitable (втората сграда отляво) се намира един от символите на града - катедралата "Свети Стефан". На снимката тя се оглежда в къщата Хаас, дело на австрийския архитект Ханс Холайн. При откриването си през 1900 г. сградата със заоблена огледална фасада е била сочена от някои като пример за бруталното обезобразяване на Стария град.

Със сградата на Виенския сецесион от 1897/98 г. Виена силно изпреварва своето време. Тогава една група хора на изкуството около художника Густав Климт издига кредото, че всяко време има нужда от своето изкуство, а изкуството на свой ред се нуждае от свобода. Групата търси в произведенията си нови, модерни изразни форми, които се превръщат в жалони на течението югендстил.

В сутеренния етаж Густав Климт (1862–1918) създава за една изложба през 1902 г. цикъл от картини, посветен на прочутата Девета симфония на Бетовен. Разположени върху 34 метра, те представляват тематичен разказ за човешкия копнеж по щастието.

Фризът на Бетовен е смятан за върхово постижение на виенския югендстил. За неговия автор Климт това е началото на тъй наречения "златен период", в който той създава едни от най-известните си произведения, сред които "Целувката", "Юдит", "Портрет на Адел Блох-Бауер" и др.

Една от най-красивите църкви в югендстил е проектирана от виенския архитект Ото Вагнер. Тя е завършена през 1907 г. и до днес е смятана за първия храм на модернизма в Европа. Неговият колега от групата на Виенския сецесион Коломан Мозер пък създава стъклените мозайки на прозорците. При реставрацията, извършена през 2006 година, само за купола на покрива са използвани 2 килограма златно фолио.

Олтарите, дарохранителницата, изповедалните, полилеите и дори официалното облекло за богослуженията са създадени по проекти на Ото Вагнер. При откриването на църквата "Св. Леополд" обаче той е остро критикуван от херцог Франц Фердинад (1863–1914), който е предпочитал имперския блясък и разкош.

Връзката между красотата и прагматизма демонстрират двата павилиона на Карлсплац. Първоначално е трябвало да бъдат премахнати заради строителството на метрото, но след бурни протести са били реставрирани, за да отворят отново врати на друго място. Отдавна обаче те вече не служат за вход към метростанциите. Западният павилион е част от музея Карлсплац, а източният е превърнат в кафене.

Сред шедьоврите на Ото Вагнер от края на 19-и век е и къщата с майоликите. Със собствени средства майсторът-архитект облицова фасадите на няколко сгради с художествени керамични плочки (майолики) с мотиви на цветя. Той е искал просто те да изглеждат добре. Но идеята му е и много практична, тъй като керамиката се почиства лесно.

На това място винаги е имало мост. Първоначално той е бил дървен, а след това е иззидан. През 1904 година мостът, по който една улица преминава над друга, официално е обявен за образец на архитектурното направление югендстил. В мраморната му облицовка са вградени изгледи със златни гравюри от предишния вид на съоръжението. През нощта Високият мост блести сякаш е от злато.