Бенямин Нетаняху е в затруднено положение. Той управлява Израел от 13 години и иска да бъде преизбран във вторник (17.9). Но нещата не се развиват точно според представите на "Биби". От месеци той неуморно - и твърде успешно - предупреждава, че враждебно настроеният Иран застрашава сигурността на Израел. Така Нетаняху извлича дивиденти не само във вътрешнополитически план, но и сред някои арабски режими в Персийския залив. Още по-важното е, че с твърдия си антиирански курс досега можеше категорично да разчита на подкрепата на Съединените щати, която бе безусловна - също както по времето, когато Израел  анексира сирийските Голански възвишения или когато едностранно обяви цял Ерусалим за "неделима" израелска столица.

Колко единни са Нетаняху и Тръмп?

Но неговият най-важен съюзник - американският президент Доналд Тръмп - постоянно поднася различни изненади. А напоследък, точно както в случая със Северна Корея, вече дори си представя евентуална среща с иранския президент. Ако наистина се стигне дотам, това би било тежък удар за Нетаняху. Има и още нещо: с напускането на съветника по националната сигурност Джон Болтън и посредника за Близкия изток Джейсън Грийнблат, които бяха смятани за хардлайнери, от американското правителство отпаднаха още двама политици, които бяха благосклонно настроени към Нетаняху. Скорошните медийни съобщения за израелски шпионаж във Вашингтон също биха могли да влошат отношенията.

Но най-големият проблем на Нетаняху е друг. Допитванията прогнозират оспорвана надпревара с неговия конкурент Бени Ганц, бивш шеф на армията. Ако не му провърви, Нетаняху може да загуби. А ако загуби, това ще има тежки лични последици: министър-председателят е заплашен от три обвинения в корупция. Без премиерския пост, той ще се лиши и от имунитета, който му гарантира защита срещу наказателно преследване.

Опасни предизборни обещания

Затова Нетаняху се бори с всички сили за преизбирането си. Неслучайно той показва особена твърдост срещу антиизраелските милиции като Хизбула и Хамас и обещава, че ако бъде преизбран, "незабавно" ще анексира долината на река Йордан, в която наред с около 60-те хиляди палестинци живеят и 5000 израелски заселници.

Мнозина наблюдатели в страната, но и в чужбина смятат, че тази обещана анексия е по-скоро предизборна маневра. Дано да са прави! Но, за съжаление, това никак не е сигурно. Идеята на Нетаняху бе обсъдена в Израел крайно разгорещено и се видя, че дори неговите политически противници биха го подкрепили в това начинание - в името на националната сигурност. Те обаче се съмняват, че Нетаняху наистина крои подобно нещо, и че действително би могъл да извърши анексията. Но евентуален отказ от този план би съсипал доверието към него. Мнозина се питат дали ако бъде преизбран, министър-председателят ще успее току-така да игнорира амбициозното си предизборно обещание.

Факт е, че Нетаняху би могъл да го реализира единствено с подкрепата на американския президент. Той обаче засега пази мълчание по въпроса. От месеци има само догадки и предположения какви ли са визиите и мерките, съдържащи се в обявения, но все още неоповестен голям план за Близкия изток на правителството на Тръмп. Не е ясно също и това дали този план ще стане публично достояние след израелските избори, както бе обявено. Нито пък дали той предвижда анексията на долината на река Йордан, а може би дори и строителството на нови израелски селища в земите на палестинската автономия.

Отрицателни последици и за двете страни

Това във всички случаи би било крайно опасно! Двудържавното решение за Близкия изток междувременно изглежда все по-малко възможно. Това се дължи на продължаващото строителство на израелски селища, на вътрешните палестински разногласия, на взаимните прояви на насилие и липсващата воля за разбирателство от двете страни. Ако Израел предприеме нови анексии, вече няма да е възможно създаването на жизнеспособна палестинска държава. А това ще доведе до изблик на ново насилие.

В перспектива това ще изправи и самия Израел пред още един проблем: колкото повече палестинци живеят на израелска земя, толкова по-трудно ще е да се опази характерът на една еврейска и същевременно демократична държава. А ако на палестинците продължат да отказват правата, които са напълно естествени за израелските граждани, отново ще се засили подкрепата за популисткия упрек, че Израел е "държава на апартейда".

На протичащото зад кулисите сближаване на Израел с различни арабски държави тогава ще бъде сложена точка. Сравнението с Южна Африка не е прецизно в исторически план и се използва най-вече за дискредитирането на Израел като цяло. От гледна точка на сигурността не би било в интерес на Израел да го подхрани тъкмо след изборите.