"Българският културен институт, Българското посолство и българското правителство ни изоставиха", възкликва иначе сдържаният проф. Петер Бахмайер по време на среща във Виена по повод закриването на българския институт. Историкът Бахмайер е вицепрезидент и секретар на дружеството "Приятели на Дом Витгенщайн", което дълги години работи с института по българо-австрийски научни проекти.

Административни маневри

След три десетилетия на интензивна научна работа, краят на Българския изследователски институт дойде в резултат на две банални причини, обяснява вече бившата му директорка Антоанета Чолакова: "Основната причина за закриването на института е липсата на пари в държавния бюджет за научна дейност. Този проблем се съчета и с неуреденото формално положение на института. През 2007 г. той беше дирекция в структурата на Главното управление на архивите. След превръщането на Главното управление на архивите в Държавна агенция "Архиви", се оказа, че в бюджета на агенцията пари за работата на института във Виена вече няма."

Дребни суми

За последното тримесечие на 2009 г. институтът дължи около 3 000 лв. за наем на три малки помещения в сградата на Българския културен институт във Виена. Антоанета Чолакова и единствената й помощничка, работеща на половин щат, не са получавали заплати от миналия юли. Годишната издръжка на Българския изследователски институт всъщност не е голяма. Тя е около 59 000 лв., като включва заплатите и наема. Дейността си институтът финансираше основно чрез австрийското дружеството "Приятели на Дом Витгенщайн", което кандидатстваше за средства от различни австрийски институции, включително от Виенската община и австрийското правителство.

Остатък от друго време?

Българският изследователски институт в Австрия бе създаден в края на 70-те години като платформа за срещи на български учени с техни западни колеги оттатък Желязната завеса. "Говори се, че този институт е създаден в друго време и затова вече няма смисъл от неговото съществуване. Но реално той е доказал, че е жизнеспособен. Нашият институт изпълняваше точно тази роля - да се даде възможност на български учени да изразят своите позиции, да представят своите научни постижения. Когато колеги от други институти организират конференция, обикновено канят по един-двама българи, докато в нашите конференции винаги половината или повечето участници са били българи”, казва Антоанета Чолакова.