Близо 10 години САЩ и Западният свят очакваха вестта за смъртта на Осама бин Ладен. Главата на терористичната мрежа умря не как да е, а при престрелка с американските специални части, както бе обещал на народа си бившият президент Джордж Буш след терористичните атаки от 11 септември. Съответен е и триумфът в САЩ.

Не без основание: бин Ладен бе не само основното отговорно лице за смъртта на 3000 души на 11 септември 2001 година. Докато беше жив, той бе най-свързващата и символична фигура на действащата по цялото земно кълбо терористична мрежа, макар и в последно време надали е бил в състояние да ръководи лично кървавия терор.

Куп въпросителни и опрадвана загриженост

Бин Ладен се бе превърнал в мит, мотивиращ последователите на ислямисткия терор дори със самото си съществуване и с обстоятелството, че успешно се предпазваше от опитите на суперсилата САЩ да го заловят. На това сега бе сложен край. Терористичната мрежа изгуби идеологическия си водач. Ореолът му е разрушен и с времето споменът за него ще избледнее. С убийството на бин Ладен САЩ затвориха кървящата си рана 11 септември. Дотук добре.

Остават обаче много въпроси и оправдана загриженост: как е могъл бин Ладен толкова дълго да пребивава безпрепятствено в Пакистан, недалеч от столицата Ислямабад? Дали тайните служби на САЩ през цялото време действително са се ползвали с пълната подкрепа на пакистанските власти?

И освен това: какво става с втория човек на терористичната мрежа Ал Зауахири, за когото се твърди, че все още се укрива някъде по пакистанско-афганистанската граница и който през последните години разпространи пет пъти повече призиви за терористични атаки, отколкото Осама бин Ладен? Доколко независимо действат междувременно разпространените по цял свят клетки на Ал Кайда?

Има повод за опасението, че привържениците на Ал Кайда в най-близко бъдеще ще заложат всичко на карта, за да докажат, че продължават да съществуват и са способни да нанасят удари. Последните атентати в Маракеш и арестите на предполагаеми терористи от Ал Кайда в Германия сочат, че е възможно това да им се удаде. И че опасността от тероризма в никакъв случай не е овладяна и 10 години след атентатите от 11 септември.

Нека не се заблуждаваме!

Дори актуалните промени в арабския свят могат да отворят нови пространства за действие на джихадистите. Защото когато вместо свобода и стабилност в арабския свят се настаняват хаосът и насилието, за тероризма се появява нова хранителна почва.

Би било наивно да се вярва, че със смъртта на бин Ладен бичът на терора е завинаги изчезнал от света. Наистина ликвидиран е шефът на терора. Мрежата му обаче и в бъдеще ще печели нови привърженици, ако не се води борба срещу фундаменталните причини за тероризма. Смъртта на бин Ладен е важна етапна победа в световната битка срещу терора. Но не бива да се залъгваме, че сигурността е вече гарантирана.