Роланд Емерих е в първата редица на майсторите на т.н. "катастрофални филми" в Холивуд след филма си "Денят на независимостта" от 1996 година, донесъл на продуцентите доходи от над 800 милиона долара. Осем години по-късно Емерих снима "След утрешния ден", в който Земята е сполетяна от нов ледников период. Новото му произведение "2012" е свързано с древната цивилизация на маите, според които животът на Земята ще спре на 21 декември 2012 година.

Пророчеството на маите

Докато писателят Джексън Къртис /в ролята Джон Кюсък/ се е запътил да вземе бившата си жена и техните деца, става едва ли не твърде късно. Защото Калифорния я очаква гигантско земетресение. Това бедствие не е особена изненада, поне за някои специалисти. Защото действието на филма започва през 2009 година в една мина в Индия.

Там един учен открива, че мощно слънчево изригване е предизвикало неутронно лъчение, вследствие на което температурата на земното ядро рязко се покачва. Последствията са мощни земетресения, изригвания на вулкани и цунамита. По внушение на съсценариста си Харалд Клозер режисьорът и продуцент Роланд Емерих използва за изходна точка на повествованието предсказанията на маите:

"Знаех, че съществува този календар на маите и че той свършва от един определен момент нататък. Не знаех обаче, че става дума за 2012 година. В интернет се натъкнахме на това широко движение на име "2012", почиващо върху пророчеството на маите. Те са единствената цивилизация, предложила толкова прецизна дата за края на дните. И я използвахме за нашия филм, защото пасваше перфектно."

Невиждани спец-ефекти

Перфектно и за склонността на Емерих към катаклизмите на екрана. Роденият през 1955 година в Щутгарт кинематографист следва в киноинститута в Мюнхен и още дипломният му филм "Принципът на Ноевия ковчег" е с научно-фантастичен сюжет, третиращ възможностите за контрол над метереологичните явления. Вторият му филм "Луна 44" е за свършването на суровините и представлява за Емерих входния му билет за Холивуд.

В новия му филм компютърните спец-ефекти надхвърлят всичко виждано досега. Обратната страна на монетата е, че не остава много място за изграждането на образи. Поне има малко надежда. Мъдрите лидери са построили няколко гигантски кораба, на борда на които като в Ноев ковчег човечеството ще може да продължи да съществува. Остава даже време за някоя и друга патетична дума по обичайния холивудски образец: "Днес ние сме едно семейство... В момента, в който спрем да се борим едни за други, ще изгубим човешкия си облик..."