На 22 март 1312, преди 700 години, папа Климент V премахва ордена на тамплиерите. Главата на католическата църква действа под натиска на френския крал, който обвинява рицарите тамплиери в ерес. С един административен акт - папската була Vox in excelso - се слага край на съществуването на тамплиерите.

Прекалено богати, прекалено могъщи

На специално свикания събор във Виен не се стига до мнозинство в полза на осъждането на Рицарите на Храма. Никой не се възпротивява обаче и против папската була, прекратяваща съществуването на легендарния орден. Инициативата идва всъщност от френския крал Филип Хубави. Папа Климент е избран с протекцията на краля и живее във Франция. А за Филип тамплиерите са станали прекалено богати и могъщи.

Орденът е основан около 1120, след първите Кръстоносни походи, за да охранява поклонниците в завладяната от латинските рицари Палестина. Тамплиерите съчетават рицарския етос със строгостта на монашкия живот. Те водят името си от мястото, което кралят на Ерусалим определя за "Бедните рицари от Божи гроб" - една сграда в старозаветния храмов периметър на града. Постепенно около Ордена на тамплиерите възникват множество легенди. В "Парцифал" средновековният германски писател Волфрам фон Ешенбах ги представя като пазителите на Свещения Грал.

Ерес, содомия, човекоядство

Тамплиерите със сигурност не са се интересували от Свещения Грал. Те извличат огромни печалби от многобройните си владения в Европа, завещани им от богати аристократи. Тамплиерите строят замъци и въоръжават рицарските армии в Палестина. По този начин към края на 13 в. те образуват във Франция един вид държава в държавата.

Когато обаче с битката при Акон през 1291 Светите места окончателно падат в ръцете на арабите, тамплиерите изгубват легитимацията за своето съществуване. Това проумява и френският крал, който решава да изгони ордена от Франция и да присвои огромните му владения. В една съгласувана акция, проведена в петък, на 13 октомври 1307 година, войници превземат къщите и замъците на тамплиерите; последните са арестувани и обвинени в ерес, содомия, човекоядство и какво ли не още.

На кладата

Великият Магистър на ордена Жак дьо Моле първоначално отрича всички обвинения в ерес. При последвалите жестоки изтезания обаче той признава всичко, което му приписват, включително и за уж ширещата се в ордена содомия. Това убеждава накрая папа Климент V, който разпуска ордена на 22 март 1312 година.

Папата приписва повечето тамплиерски владения на йоанитите, които като болногледачески орден надживяват края на Кръстоносните походи и на тамплиерите, и продължават да съществуват и до днес под името Малтийски орден. Филип Хубави успява да се добере до значително по-малка част от богатствата на тамплиерите, отколкото очаква. Две години по-късно Великият магистър Жак дьо Моле е изгорен на кладата като еретик. Малко преди края си той отново се отказва от изтръгнатите от него с насилие признания.

АГ, ДПА, ДР, ХБ, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова