Коментар на Иван Преображенский
Бившият полковник от Главното разузнавателно управление на Русия, двойният агент Сергей Скрипал е бил отровен с вещество, произведено в Русия. До този извод стигнаха британските следователи. Министър-председателката Тереза Мей настоя Русия да обясни как се е стигнало дотам и заплаши, че в противен случай ще предприеме ответни мерки. Мерките междувременно бяха обявени: замразяват се отношенията с Москва, и се експулсират руски дипломати от Великобритания. Москва обаче още отначало реагира високомерно, което породи впечатлението, че може би нарочно иска да провокира максимално твърда реакция.
Според британската версия, Скрипал, неговата дъщеря, а също и полицаи, лекари и случайни минувачи са станали жертва на произвеждания още по съветско време нервнопаралитичен газ "Новичок" (в превод: „новак“). Като се има предвид броя на пострадалите и потенциалните външнополитически последствия, думата "новичок" навярно ще навлезе в днешния английски език, също както някои други съвременни русизми. Това обаче е единственият забавен факт в тази история.
Прекалено много странни съвпадения
Пострадаха десетки хора и Великобритания спокойно може да нарече станалото терористичен акт или чужда държавна агресия, ако Русия бъде окончателно призната за виновна. А вероятността британците да стигнат именно до този извод е изключително голяма.
В сегашния случай има твърде странни съвпадения. В деня, в който Лондон очакваше от Москва отговор на своя ултиматум, във Великобритания беше открит мъртъв още един руснак - Николай Глушков, бивш мениджър в "Аерофлот" и близък приятел на покойния олигарх Борис Березовски. Ако се докаже, че не става дума за самоубийство, Лондон спокойно може да сметне, че именно това е руският отговор на ултиматума. Още повече, че британците явно така и няма да дочакат официален отговор от Кремъл.
Сравнително конструктивно изказване от руска страна направи единствено външният министър Сергей Лавров. Той призова британците да спазват международните си задължения, имайки предвид това, че според Конвенцията за забрана на химическите оръжия, Лондон трябваше да изпрати до Москва официално запитване и да предостави на руснаците проба от откритото нервнопаралитично вещество. Но щом няма запитване – няма и отговор, независимо от всички ултиматуми, които поставя Тереза Мей!
Останалите представители на руските власти почти откровено се гавреха с англичаните. Председателката на Съвета на федерацията (Горната камара на парламента) Валентина Матвиенко нарече разследването на покушението срещу Скрипал "русофобска фалшификация". А колегата ѝ депутат от Държавната дума Вячеслав Володин съобщи, че "Русия просто няма как да е имала интерес да убива Скрипал", поради което били ясно, че в убийството „са замесени органите на властта и тайните служби на Великобритания". С други думи: англичаните сами са си го отровили. В същия контекст може да се тълкува и коментарът на президента Путин: "Вие първо се разберете помежду си, пък после...".
Средства срещу Русия?
Появата на тези откровено саркастични коментари от руска страна вероятно може да се обясни по следния начин: в Москва явно смятат, че Великобритания практически няма лостове за оказване на натиск, без значение дали Русия е виновна или не. Пък и какво биха могли да направят англичаните? Да забранят излъчването на телевизионните предавания на „Russia Today"? В отговор на подобно действие Русия просто ще забрани дейността на всички британски медии, вече заплаши представителката на Външното министерство Мария Захарова.
Или да предположим, че Лондон реши да прекъсне дипломатическите отношения и да конфискува имуществото на онези руски граждани, живеещи във Великобритания, които не могат да докажат произхода на доходите си. Но кой би пострадал в крайна сметка от това? Нито руската държава, нито тайните служби, нито армията и флотът, а предприемачите или олигарсите, част от които са емигранти "бегълци" като покойния вече Николай Глушков. А на своите "кремълски" бизнесмени Кремъл винаги може да помогне да компенсират загубите си на руска територия - за сметка на населението. За всякакви други санкции, включително и обявяването на война, британците трябва да получат съгласието на съюзниците си в НАТО, или в ЕС, от който още на се излезли.
Крепост под вражеска обсада
Незнайно защо се промъква усещането, че всяко британско решение устройва Москва. "Колкото по-зле, толкова по-добре“ – гласи един от принципите на руската власт. Те сякаш се радват на засилващата се изолация на Русия и превръщането ѝ в "обсадена крепост" – не само на думи, а и на дело. В такива условия е много по-лесно да удържиш властта в ръце, а и няма нужда да спазваш принципите на цивилизованата външна политика и дипломация.