Съдът признава само пет от общо 22 точки в обвинителния акт. Обвиняемият, един възпълен дребен мъж на име Алфонс Габриел Капоне, се усмихва. Това не е зле, нали така? Присъдата засяга само данъчни нарушения. Престъпления във връзка със "сухия режим", забраната на алкохола в Америка, не са установени, да не говорим за убийства, побои, изнудване, всичко онова, в което пресата обвинява този елегантен и мек на вид човек, когото всички наричат Ал Капоне. Но една седмица по-късно съдията оповестява наказателната мярка, и тя е драстична: "Единайсет години затвор и глоба от 50 000 долара".

Животът на "Белязания"

Всъщност босът на подземния свят, роден през 1899 в Ню Йорк като син на италиански имигранти, заслужава много повече от тези 11 години. Едва 14-годишен той напуска училище, след като се нахвърля върху учителката си. Присъединява се към младежките банди в Бруклин, работи като телохранител, върти контрабанда с алкохол и няма никакви задръжки да налага интересите си с юмруци, оръжие или бейзболни бухалки. Първото си убийство Капоне извършва в една кръчма, където взима 1 500 долара от един мъж. Той му пуска един куршум в главата пред очите на всички в пълното заведение. Присъствалите казват след това на полицаите, че не били видели нищо - един бил в тоалетната, друг бил късоглед, трети точно си вързвал обувката.

Но тъй или иначе в Ню Йорк става горещо за Ал Капоне, когото някои описват като заплашителен и студен, а други като учтив и едва ли не свенлив. На 21 години той се премества в Чикаго - Меката на беззаконието. Там процъфтява корупцията, а сухият режим, целящ да изкорени алкохола, допринася за възникването на гангстерски структури, каквито Америка не е виждала дотогава.

Престъпният синдикат на Капоне, който улица по улица завладява града, е всесилен. Самият Капоне никога не използва думата мафия. Макар и от италиански произход, той гледа на себе си като на американец. Няма и етнически предубеждения. Сред най-близките му приятели и съучастници има евреи и ирландци. В мафиотските фамилии никога не е имало подобно мултикултурно омешване.

Личната трагедия на Ал Капоне

Около 1925 година Капоне е най-могъщият човек в Чикаго. Може би затова става и лекомислен. Капоне е образцов затворник, но въпреки това го преместват в Алкатраз, прословутия затворнически остров пред Сан Франциско. Там настъпва неговата лична трагедия. Той изпада в умопомрачение, по общо мнение жертва на сифилиса, който е хванал 15 години по-рано, но изглежда от срам не е лекувал.

През 1939, след седем и половина години затвор, Ал Капоне е освободен, една телесна и душевна развалина. Той продължава да гасне бавно чак до 25 януари 1947. На погребението му присъстват само роднини и неколцина от старите му приятели.