Драмите на африканците стигат бавно до Европа. Показва го всяка хуманитарна криза, тръгваща от Черния континент - било то природна стихия, глад, СПИН или пък бежанци, давещи се във водите на Средиземно море. Европа е свикнала да отвръща поглед и да реагира чак тогава, когато политическите действия вече са станали абсолютно наложителни.

Безпрецедентна катастрофа

Кризата с вируса ебола е поредният пример за това колебливо поведение. От седмици насам "Лекари без граници" и други хуманитарни организации бият тревога и критикуват международната общност заради бездействието ѝ в тази свръхкритична ситуация. Стотици заразени хора са оставени на произвола на съдбата, защото няма кой да им окаже медицинска помощ; центровете за прием на болни затварят врати; лекари и медицински сестри умират или се оттеглят на сигурно място; трупове лежат по улиците; правителства се преместват за по-сигурно в чужбина; цели национални икономики замират; слабите социални системи на засегнатите държави направо се разпадат. А броят на жертвите - междувременно 2 500 души, очевидно все още не е достатъчно висок, за да извади останалия свят от летаргията.

Световната здравна организация говори за "криза без аналог в най-новата история", а Валери Еймъс от ООН, отговорничка за хуманитарната помощ, предупреждава за опасността от разпад на засегнатите от бедствието западноафрикански държави. В отчаяни официални писма президентката на Либерия Елън Джонсън-Сърлийф моли за помощ правителствата на големите държави - от Австралия до Русия. В писмото ѝ до германската канцлерка Ангела Меркел е написано: "Без Вашата помощ ще изгубим тази битка".

И наистина, ебола е на път да обезкърви Западна Африка. Засегнатите страни имат нужда от спешна помощ - въздушни мостове, полеви болници, повече медицински персонал и центрове за прием на болни. По изчисления на ООН бедстващите страни се нуждаят спешно от поне 800 милиона евро. Обещаните дотук помощи обаче не покриват и една трета от тези нужди.

Най-сетне!

На този фон беше крайно време нещо да се случи. САЩ го осъзнаха и предприеха конкретни стъпки: Вашингтон ще изпрати в Либерия 3 хиляди американски войници и огромно количество болнични легла, палатки и медицинско оборудване. Подобни операции са изпитано средство: отличната транспортна логистика и добре функциониращите командни структури на военните със сигурност ще ускорят борбата срещу епидемията.

Бедствието в Африка сближава дори заклети врагове: Куба предоставя 165 лекари, Китай изпраща 59 здравни експерти, а Малайзия доставя 21 милиона гумени ръкавици. Драмата на африканците попада най-сетне в центъра на вниманието. И е крайно време, като се има предвид, че според изчисленията на ООН до края на годината броят на заразените може да достигне 20 хиляди души. А всеки един заразен е обречен на смърт, тъй като лекарство срещу този вирус все още няма.

Хуманитарната организация "Лекари без граници", която се финансира само от дарения, с право недоумява, че повечето болнични легла в бедстващите региони са били осигурени именно от нея. Доброволците от тази организация полагат свръхчовешки усилия, за да облекчат страданията на болните. Но те не са в състояние да помогнат на всички - заразените, които не получават никаква медицинска помощ, стават все повече.