Турция и много европейски страни са свързани помежду си с гъста мрежа от отношения. Нейните бримки са много: от милионите хора с турски произход, които живеят в Европа, та чак до туризма. Освен това Турция членува в НАТО, а това в някакъв смисъл я прави „западна” държава. Когато обаче стане дума за историята, а още по-точно - за турския геноцид срещу арменците, тогава разстоянието между Турция и Европа внезапно нараства.

Турското схващане за историята се намира на светлинни години от възгледите на европейците. Анкара направо изгуби мярката в критиките си срещу Европарламента, например, само защото той посмя да нарече геноцида геноцид.

Според турската представа, миналото трябва да бъде кристално чисто и без никакви драскотини, там няма място за срамни петна. В същото време гневът на Анкара разкрива едно противоречие: защо ли Партията на справедливостта и развитието и нейният кабинет чак толкова се пенят, след като мнението на Европарламента уж им е безразлично? Очевидно това мнение все пак разколебава донякъде една страна, на която иначе изобщо не ѝ липсва самочувствие. Нима там някъде се крие чувство за вина?

Много са нишките, свързващи Турция и ЕС, но не по-малко са и разликите помежду им. Армения със сигурност е сред тези разлики.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Copyright Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main