1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“Крушенецът”

2 август 2006

Роман от Томас Бернхард – превод Александър Андреев

Buchcover Der Untergeher von Thomas Bernhard
Снимка: DW

Томас Бернхард и Глен Гулд - гении, виртуози, самотници, маниаци, ироници, плувци срещу течението, култови фигури и същевременно елитарни творци. Бернхард - великият писател, който иска да бъде музикант. Гулд - великият музикант, който иска да бъде писател. Канадецът Гулд, загърбил приживе провинциалната си родина заради космополитизма на Ню Йорк, австриецът Бернхард, емигрирал посмъртно от омразната си алпийска република в съседна Германия. Паралелите между двамата могат навярно произволно дълго да кръжат около общата им съдба - клавишите - раздипляйки пласт след пласт, като в Бернхардово изречение или в Бахова фуга, изпълнена от Глен Гулд. Именно тази обща съдба – клавишите на пианото и на пишещата машина, които директно пораждат смисли - прави неизбежна и срещата им, макар само задочна, в романа "Крушенецът". “Аз съм канадски писател, който през свободното си време свири на пиано,” казва реалният Глен Гулд, който не е учил в Моцартеума заедно с Томас Бернхард. А реалният Томас Бернхард, който е учил в Моцартеума, чрез Аз-разказвача в “Крушенецът” прави успоредно признание: аз съм един неосъществен музикален виртуоз, който “просвирва” текстовете си до тяхната абсолютна перфектност.

Издател “Атлантис КЛ”, София, 2003

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ