Германското списание "Шпигел" помести за вътрешна информация снимката на една журналистка до проснатия върху носилка труп на Кадафи. Снимка за спомен от последното сафари? Агенция Франс прес пък разпрати спешно съобщение, че била първата агенция, разпространила снимка на покойния. След което следваше подробно описание за начина, по който се е стигнало до сдобиването с този материал. Въпросният журналист може да е свършил превъзходна професионална работа. Но какво засяга това обществеността? Нищо! И двете редакции подходиха към едно военно-политическо събитие така, сякаш става дума за лов на бизони.

Варварството си остава варварство

Нека припомним: през май американското правителство реши съзнателно да не обнародва снимки с трупа на Осама бин Ладен. Затова пък обесването на иракския диктатор Саддам Хюсеин бе подробно филмирано и можеше да бъде гледано в интернет с всичките му гнусни подробности.

Снимките на мъртвия Кадафи светкавично обиколиха света. Най-скандалните булевардни вестници изнесоха на първа страница огромни фотографии на окървавения труп. Лондонският Sun настърви читателите си още повече със заглавието: "Това е за Локърби". Но кръвожадни снимки видяхме и във вестници, които са с по-високи претенции като Guardian, International Herald Tribune, Liberation или Tages Anzeiger.

В дигиталната епоха сензационните снимки и кадри плъпват за секунди по онлайн-каналите. Досегашните контрольори на информационните потоци, медиите, нямат повече контрол върху това развитие. Означава ли това, че редакциите трябва да се откажат от старите си принципи? Не. Варварството си остава варварство. Въздържанието би могло да бъде най-малкото проява на цивилизованост. В това отношение масовите медии все още разполагат с големи възможности за въздействие.

Око да види, ръка да пипне

Естествено, в някои случаи решението дали една снимка има информационна или само скандална стойност е доста деликатна работа. Значението на фотоматериала се определя и от съответния контекст. Така например за либийците, живели десетилетия под един диктаторски режим, беше важно да видят снимките и кадрите на убития Кадафи, за да повярват. В този смисъл публикацията им е принос към обществения дебат. Важното е как ще се направи това. В случая с Кадафи обаче фото- и видеоматериалът бе разпратен по света без анализ и критично осмисляне.