Истинска изненада е колко изумени и възмутени са всички от програмите за наблюдение "Prism" и "Tempora". Защото тайните служби открай време правят всичко онова, за което обикновените хора биха били санкционирани. Това важи и за тайните служби в демократичните държави. Но в крайна сметка задачата на тези служби е тъкмо тази - да слухтят, да тършуват и да шпионират.

Всичко в името на сигурността

През 2000 г. в Германия се надигна вълна на възмущение заради англоамериканската система за подслушване "Ешелон". В Париж, Берлин и Брюксел парламентите дадоха израз на възмущението си от това, че тайните служби на приятелски държави са простряли мрежа, с която са контролирали европейските континентали факсове, мейли и телефонни разговори. Постепенно обаче възмущението отмина - особено когато се разбра, че тайните служби на "засегнатите" държави правят същото.

Оттам нататък посегателствата върху данните само се задълбочиха, което се дължи не на последно място на новите възможности. И би било по-скоро странно, ако тайните служби не се възползваха от тези нови възможности - благодарение на интернет достъпът до данни стана пределно лесен. "Ешелон" бе старовремска система за подслушване - от времената преди 11 септември 2001. Оттогава насам политиката за сигурност и съответното законодателство претърпяха същностни промени в целия западен свят. В рамките на борбата срещу тероризма бе развита нова инфраструктура за контрол и наблюдение, която обхваща вече и обикновените хора. Така от бездната с данни може да бъде извлечена всяка щекотлива информация, а личните права на гражданите се оказаха на държавно разположение. Те бяха пожертвани в името на новата сигурност. Тайните служби прегърнаха този принцип до такава степен, че започнаха да провеждат акциите си без задание и без закон. Което е недопустимо за една правова демокрация.

Контрол и пак контрол

"Демократичните" тайни служби и без това са нещо като кръгъл квадрат, тоест - сами по себе си те са противоречие, тъй като прозрачността е задължителна част от демокрацията. Но тъй като една демокрация не може и не бива да си представя света по-мирен, отколкото е в действителност, тя не може да се справи без тайните служби. Противоречието между демократичните изисквания и опасните реалности трябва да бъде смекчено чрез контрол. С други думи: на тайните служби им трябва само толкова тайнственост, колкото е нужна, и толкова парламентарен и юридически контрол, колкото е възможно.

Ако този контрол съществуваше, всичко би било сравнително поносимо. Но дори в една Германия нещата стоят така, че тези, които трябва да бъдат контролирани, всъщност контролират това, което би трябвало да контролират парламентарните контрольори. Ролите са разменени, а това противоречи на демократичните правила. Възмущението на политиците от интервенцията на тайните служби в интернет е по принцип добър знак. Но би било по-добре, ако те най-сетне се споразумеят за по-разумен и по-ефикасен контрол върху тайните служби.

АГ, ДПА, ЗЦ, ХП, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел